Атлантически съвет на България

Руски самолети, превозващи зенитно-ракетен дивизион С-400, са прелетели над България на 22 срещу 23 октомври във връзка с провеждането в Сърбия на съвместно сръбско-руско военно учение „Славянски щит“. Според Министерството на външните работи процедурата за предоставяне на дипломатически разрешения за този вид полети е била спазена.
Процедурата формално може и да е била спазена, но какъв е резултатът и

 какви ще бъдат евентуалните последствия

 е по-важното в случая.
Дори в крайна сметка да са били върнати С-400 обратно в Руската федерация, какви са отраженията върху имиджа на България като съюзник в НАТО?
На първо място, този случай показва, че България може да бъде използвана от Кремъл като въздушен коридор за пренос на стратегически значимо руско въоръжение и бойна техника към Сърбия и занапред. По-точно става дума за руски оръжейни системи, които да бъдат разположени в Сърбия под руски контрол и които биха позволили да бъде ограничен достъпа на сили на НАТО в региона в случай на криза. По този начин страната ни се представя пред съюзниците като 

слабото звено на НАТО в региона,

 което може да бъде използвано от Москва и за в бъдеще.
Затова, следва час по-скоро да се потърси отговор на следните въпроси:
- Има ли Руската федерация дългосрочни намерения да създава своя военновъздушна база в Сърбия и планира ли около нея да изгради собствени способности за възпрепятстване на достъпа на сили на НАТО (A2/AD)?
- Как ще се развива занапред руският "хуманитарен" център в град Ниш, намиращ се в близост до западната граница на България?
- Ще се изгражда ли още един такъв център в Сърбия и къде точно?
Това са въпроси, върху които компетентните държавни институции трябва да мислят още от сега. Ако Руската федерация има намерения да създава военна база в сърцето на Балканите, тя ще търси всякакви възможни начини за да ги осъществи.
Стратегически важно за България е 

държавата ни да не бъде използвана от Москва

 за реализацията на такова нейно решение!
Каква е поуката от този случай?
За в бъдеще, при подобни искания за прелитане на руски самолети с военен товар над България, даването на разрешение само на основание спазването на формалните юридически процедури може да доведе до тежки, трудно поправими и дори непоправими последици за националната и съюзната сигурност.
Затова, при всяко едно следващо даване на разрешение, ако бъде поискано от Руската федерация, участващите институции (Министерство на отбраната, Министерство на външните работи, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията) не трябва да си позволяват да вземат решение, без да е направен стратегически анализ на евентуалните последици от него. Такъв анализ трябва да се прави на ниво правителство, като тук е мястото на Съвета по сигурността при Министерския съвет. Отправна точка на такъв анализ следва да са на първо място националните ни интереси като член на НАТО и ЕС, Стратегията за национална сигурност, Националната отбранителна стратегия, ангажиментите, които сме поели по линия на НАТО (колективна отбрана, особено решения по изграждане на възпиращия и отбранителния потенциал след 2014 г.) и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС и разузнавателните оценки, споделяни от нашите съюзници.
Затова всеки руски военен товар, преди да бъде допуснат да премине през България, трябва внимателно да бъде анализиран от гледна точка на последствията върху сигурността ни и тази на нашите съюзници. Службите за сигурност трябва да си вършат предварителната работа и надеждно да подпомагат институциите за вземане на информирано решение.
Превозването на въоръжение и техника от Руската федерация през България, предвид днешната агресивна руска политика и факта, че във военната си доктрина Москва разглежда НАТО на практика като противник и заплаха, повече не може да бъде обект само на преценка по формални юридически процедури. За всеки конкретен случай трябва да бъде вземано информирано, отговорно и стратегически обосновано решение.
Изводът е, че превозването на руския зенитно-ракетен дивизион С-400 през въздушното пространство на България към Сърбия беше тежка грешка, която трябва да служи за урок!