Малина Едрева

Политическо късогледство, което се превърна в безочие. Само така мога да коментирам изказването на човека, който за нещастие на целия народ притежава най-голямата власт в държавата в момента.
 
Кандидатът за „още от същото“ Радев премина всякакви граници като за пореден път отказва да поеме своята част от отговорността за провалената ваксинационна кампания в страната. Чак днес Радев е разбрал колко е трудно да се работи на първа линия. Сериозно?! Година и осем месеца след започването на пандемията, която 

погуби един средно голям български град, 

предизборната кампания го отведе в център за спешна помощ, за да се убеди най-сетне сам в сериозността и мащабите на случващото се. 
Миналата година по това време, когато българският държавен глава беше буквално изгонен от Естония заради неспазване на елементарни мерки, които да предотвратят разпространението на заразата, ме беше срам. И си представях, че това е абсолютното дъно, което образа на страната ни може да удари. 
Днес обаче ме е срам повече. Точно десет месеца от пристигането на първите дози ваксини в България, ние сме по-зле. Докато част от обществото ни самодоволно коментира ситуацията в Израел, Великобритания или някоя от другите страни, ваксинирали почти цялото си население, нехайството и бездействието на президента и неговите чиновници ни превърнаха в контролната група, която показва 

какво се случва без ваксини

В шест от десетте месеца, в които в България има доставени ваксини, Радев управлява еднолично. За тези месеци той нито веднъж не говори в подкрепа на ваксинацията, нито веднъж не изиска от своите министри и не представи публично план как този процес да бъде подобрен. Една негова разходка до ваксинационен пункт през лятото можеше да спести днешната му разходка до спешния център. Но тогава той беше зает да иска улеснени административни процедури за даряване на ваксини на други страни. Същите тези ваксини, за които преди година се съревновавахме с целия свят, за да получим и които българският народ плати. 

Радев дължи отговори

 И те не са само на въпроса дали той е ваксиниран и спазва ли мерките за неразпространение на вируса или експресно е поискал уникалното за България и непризнато никъде удължаване на валидността при преболедуване от шест месеца на една година, за да не се налага на него, семейството му и членове на администрацията му да се съобразяват с набързо наложените от министъра му ограничения. По-важните отговори са на въпросите какво прави през последните шест месеца и защо не се притесняваше, когато Делта вариантът превземаше страната му, а се е загрижил сега, че Делта плюс се е появил някъде. Предстоящите избори ли трансформираха генерала, свикнал да брои и приема жертвите като нещо неизбежно в активен политик, чиято мисия е да не допуска катаклизми? И докога ще е валидна тази трансформация- до 14 или до 21 ноември..?