Генадий Габриелян*

"Ние отзоваваме посланика ни в Русия за консултации. На дипломатически език това означава, че другата страна е длъжна да направи същото. Сигурен съм, че нито един гражданин на България не се радва от това, че чужд дипломат обижда българите и българското правителство. Такова поведение е абсолютно неприемливо", заяви премиерът на България Кирил Петков в Брюксел.
Нахлуването в Украйна беше съпроводено с най-груби нападки по адрес на станалата официално враждебна страна във Фейсбука на руското посолство в България.
Като начало българското ръководство беше наречено "евроатлантически подлоги", тъй като по негово разпореждане на втория ден на войната беше спряно излъчването на телевизия RT, а малко след това и "Спутник". 
Седмица по-късно посланикът на Русия Елеонора Митрофанова във видеопоздрав към всички българи по повод националния празник на страната - Денят на освобождението от османско иго – сравни руско-турската война от 1877–78 година, когато с решаващата помощ на руската армия България е възстановена на политическата карта на Европа, със сегашната война на Кремъл против "нацисткия киевски режим".
При това посланикът подчерта, че руската страна се ръководи от "хуманистични християнски ценности".

"Кримската война" на генерал Радев. Президентът на България се скара с Украйна

Това вече премиерът Кирил Петков, който тези дни отбеляза сто дни на своето правителство, не изтърпя. Даже на официалната снимка лицето му изразява степента на възмущението му: извиквайки на разговор посланика, той пределно рязко се изказа по повод тази аналогия:
"Нашата благодарност към руския народ за освобождението не може да бъде принизявана чрез сравнение със сегашната братоубийствена война с Украйна", подчерта Петков.
Премиерът също така настоя посолството на Руската федерация да не се намесва във вътрешната политика на България.
Принудителните извинения бяха поднесени, но това не промени нищо. Последната капка беше интервюто на посланик Митрофанова за телевизия "Россия 24", в която тя заяви, че "българският народ не подкрепя нито реториката, нито действията на своето правителство против Русия" и, че това се отнася не само до тези, които пишат в посолството, за да изразят своята подкрепа, но и "за гражданите на тази страна като цяло".

"Шефът на руската дипломация се държи в България като руски генерал-губернатор",

заяви Атлантическият съвет на България.
В медиите и различни среди в България започнаха да се разпространяват призиви за екстрадицията на Митрофанова.
Впрочем, що се отнася до "гражданите, като цяло" госпожа посланичката се заблуждава.
40% от българите са променили отношението си към Русия в негативна посока заради военното нахлуване в Украйна, сочат данните на агенция "Тренд", проведено след началото на войната.

Едва 16% смятат, че руската агресия е оправдана, 61% са на противоположното мнение.
Докато през 2020–2022 година положителна оценка на руския президент Путин са давали до 58% от българите, то за първите четири дни на войната този показател е паднал почти два пъти, до 32%.

По стечение на обстоятелствата точно преди излъчването на интервюто на Митрофанова, България обяви за персона нон грата 10 руски дипломати. 
Премиерът Петков, отсъствайки от общоприетата практика, обясни в разговор с медиите, че след тях не е имало нито един "случаен човек": всички те са били причастни към

"управлението на хибридни атаки"

На един от тях е позволено да остане в страната, докато завърши учебната година на детето му.
Веднага след като на Петков се наложи още един път да скастри посланичката: "Не е приемливо, чужд посланик да се изказва от името на българския народ против българското правителство"

"Неприемливо е чиновник, независимо от ранга и служебното си положение в каквато и да било форма публично да критикува посланикът на Руската федерация за оценката му. Това противоречи на духа на Виенската конвенция", отговори посолството.
Но последната реплика увисна във въздуха - заради явната и неуместност. 
Въпросът, кога Елеонора Митрофанова ще напусне страната засега остава открит.
Но, нейната прекалена, според дипломатическите критерии, разговорливост и склонност към резки политически оценки в последно време не са изключение.
Правят го и други руски посланици. 

"Босна и Херцеговина има правото сама да определя дали ще влезе в НАТО или не, но нашата реакция е друг въпрос. Примерът на Украйна ни показва какво очакваме. Москва си запазва правото да реагира. Ако има заплаха, ние ще отговорим. Ще реагираме, като анализираме стратегическата и геополитическата ситуация", заяви посланикът на Русия в Сараево Игор Калабухов. 

*Авторът е кореспондент на "Новая газета" за Балканите.