Ракетните удари в Украйна разтърсиха света, у нас властта се прави на глуха

Илиана Славова

Ракетните  удари срещу мирно население в Украйна отекнаха по целия свят, но в нашето президентство/правителство явно са с наушници. Може и да са се сврели в паник стая.  

ООН, НАТО, G-7, Европа, Америка – всички осъждат руските убийства на цивилни украинци като военни престъпления. Пострадаха светини, Киевският университет, музеи… У нас мълчание.

Само БСП се загрижи да не би соченият за разрушител на Кримския мост камион да е тръгнал от България. Не за хилядите човешки животи, не за геноцида срещу народа на суверенна страна, а за незаконния руски мост. Не може да се посяга на гордостта на „матушката“, с която БСП е сключила „свещен“ съюз, материализиран като договор с путиновата „Единна Русия“. ДАНС дори започна проверка, нищо че още не е известно какво точно е станало и никой не е представил официални данни на българската страна. Служебният Гълъб (Донев) на руската неприкосновеност разпореди. Каза „Б“ преди от Москва да са казали „А“. 
Уж се карат патронът му Радев и Нинова, а като е за интересите на Кремъл запяват в хор. С прибързаната си суетня съдействат за фабрикуването на аргументи от кремълската пропаганда, че руските ракетни удари едва ли не са оправдани заради взрива на Кримския мост. Ами не, НЕуважаеми путинофили. Руски ракети избиват невинни украинци, включително деца, и рушат украински градове от половин година. Мостът беше взривен (който и да го е направил) в съвсем ранното утро, когато рискът от преминаване на незамесени в конфликта граждани е сведен до минимум. Руските военни системно обстрелват жилищни райони през нощта, когато хората спят в домовете си, или пътни артерии през деня, когато цивилните пътуват към работа или по други задачи. Целта е ясна – повече невинни жертви.     

Междувременно беше съобщено, че се свиква нова среща в „Рамщайн“ за въоръжаването на Украйна, заради днешните ракетни удари. Министрите на отбраната от НАТО също се събират извънредно. С каква позиция ще отиде там българският министър на отбраната, който заяви, че в никакъв случай няма да даде оръжие на Украйна? Докога страната ни ще бъде глуха за молбите на нападнатата страна – вече нееднократни – да й дадем ненужните ни съветски оръжия? Докога ще носим позора на бездушието? Дори Северна Македония с многократно по-малката си армия помогна с оръжие на Украйна. Не и ние.   

Две трети от българското общество са на евроатлантически позиции, но властта ни се държи като презрян руски лакей.      

Има ли поне адекватни партии, които да предизвикат промяна в позицията на държавата - в името на човечността и собственото ни достойнство като нация? Или ще продължат да дълбаят в собствените си ненависти с кого не искат да бъдат вместо да направят нужното, за да бъдем достоен народ?