След 4-часово обсъждане депутатите приеха днес на първо четене и двата антикорупционни законопроекта. Единият е внесен от ПП, а другият от служебното правителство на Гълъб Донев. На практика двата законопроекта се конкурират помежду си, тъй като предлагат диаметрално противоположни решения за начина, по който да се сформира и ръководи държавната антикорупционна комисия. Този път предложението на ПП получи одобрението на всички парламентарни групи, освен "Възраждане".

В основата си и двете законодателни предложения съдържат едно и също – да се обособи държавен орган с разследващи функции срещу корупционните престъпления. Тази работа ще се извършва от т.нар. разследващи инспектори, които ще бъдат част от администрацията на антикорупционната комисия. Ако прокуратурата откаже да образува досъдебно производство по направеното разследване, комисията ще може да обжалва отказа в съда. Различията между двата законопроекта обаче са много сериозни.

Макар че подкрепиха и двата законопроекта, от ГЕРБ-СДС смятат, че предложенията страдат от съществени недостатъци. 

Депутатът Рая Назарян изложи позицията на ГЕРБ-СДС: 

    "От ПГ на ГЕРБ-СДС заявяваме, че на първо четене ще подкрепим и двата законопроекта, защото оценяваме необходимостта от ефективно и оптимизирано антикорупционно законодателство.  Но считаме, че между първо и второ четене следва да бъдат отстранени следните недостатъци:

  1.   Първият съществен недостатък на предлагания от МС законопроект е свързан с предлаганата структура и начин за избиране на членовете на комисията. Липсва юридическа логика в нормативното решение за членове на комисията да се назначават съдии от ВКС и ВАС. Съгласно принципните положения на КРБ, съдът е независим ръководно-решаващ орган по наказателни, граждански, търговски и административни дела. Функциите на съдиите са изрично посочени в ЗСВ, наказателния, граждански и административния процесуални закони, като основната цел на законодателят е да гарантира пълна независимост и безпристрастност при решаването на делата чрез взимането на решения от съдебните състави въз основа на доказателствата по конкретното дело и вътрешното убеждение на съда. Назначаването на съдии в по съществото си орган, който се занимава с разследване на престъпления, създава неотменимо основание за упрек за липса на безпристрастност и незаинтересованост от изхода на производството.  – т.е. създава абсолютно основание за отвод на целият съд когато делото стигне на 3-та инстанция. Тази опасност, съобразно с предлаганите в законопроекта текстове, е непреодолима. Или иначе казано, съобразно предлаганите текстове, липсва ясното какво ще се случи с назначените като членове на комисията съдии от ВКС и ВАС, след като им изтече мандата в комисията. Логиката предполага, че докато изпълняват функциите си в комисията мястото им в съответния съд, следва да бъде пазено и същите да бъдат връщани на заеманата от тях позиция в съда след изтичането на мандата. Така, когато едно дело, разследването по което, е било водено от комисията, се постави за разглеждане пред върховния съд, обстоятелството, че действащ съдия е участвал в разследването по него в досъдебната фаза на процеса, би представлявало абсолютно основание за отвод, по наше мнение на целия върховен съд. Такова нормативно решение, е недопустимо!!! В чл.29 НПК са изрично посочени основанията за отвод на съдиите.

 2. На второ място, следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.194 НПК, предвижда почти всички корупционни престъпления, съобразно Единния каталог на корупционните престъпления, изготвен от председателя на ВКС, извършени от лица, заемащи висши публични длъжности, съгласно действащия ЗПКОНПИ,

да се разследват от следователи

 Предвиждането на длъжността „разследващ инспектор“, който да има правомощието да извършва разследване на този род престъпления, освен, че противоречи на действащия НПК, за ревизията на който в обсъжданата част липсва каквато и да било юридическа логика, би представлявало и груба намеса и компрометиране на утвърденият начин за подбор и назначаване на кадрите в съдебната система. Следва да се има предвид, че става въпрос за разпоредби до действащият вариант на които, юриспруденцията е достигнала след десетилетия научна полемика и професионален юридически опит, като е недопустимо да се извършва ревизия на тези принципни положения без задълбочен и адекватен юридически анализ. В тази връзка следва да се подчертае, че в мотивите към законопроекта е записано, че според вносителите лицата, които ще бъдат назначавани на длъжност „Разследващ инспектор“ щяло да става при условията и по реда на НПК. НПК не е законът, който урежда условията и реда за назначаване на органите по разследването. Тази неточност сочи, че предлаганите промени не са подложени на необходимият задълбочен и научнообоснован анализ, който предполага промяната в действащото законодателство, която би направила юридически допустима исканата промяна. ( ЗСВ, ЗМВР – устройствените закони – условията и реда за назначаване на органите по разследването. НПК е процесуален закон). 

Относно проектозакона, внесен от Кирил Петков и група народни представители, е относимо всичко вече изложено, като отделно от него следва да се посочи още и следното:
Безпредметно е съществуването на отделен разследващ орган, който да извършва разследването на определен род престъпления, но ръководен от Прокуратурата. Особено като се има предвид, че липсва и житейска логика в подобно нормативно решение. Нито от текста на проектозакона, нито от мотивите към него става ясно кое налага предвиждането на такъв допълнителен разследващ орган с толкова ограничена компетенстност. Липсва обосновка какви са възраженията в тази връзка на вносителите срещу работата на следователите и министерството на вътрешните работи, които в същото време не са относими към Прокуратурата. 

По отношение на предвижданата и в двата законопроекта възможност за обжалване на постановленията на Прокуратурата за отказ от образуване на досъдебно производство пред съд, принципната ни позиция е, че ние подкрепяме подобно предложение, но считаме, че то следва да се приложи за всички откази на Прокуратурата, а не само по отношение на тези, свързани с корупционните престъпления. Съразмерност спрямо всички права на гражданите.