Ивайло Мирчев

Нуждата от промяна на модела на служебното правителство беше обоснована от политическото съгласие, че досегашното положение представляваше един полу-президентски режим на управление, който противоречи на факта, че България е парламентарна република. Конкретните промени, които бяха приети бяха въпрос на компромис, както винаги се случва, за да се осигури мнозинство.

Нашето първоначално предложение – ясно документирано – беше редовният кабинет да бъде преназначаван от президента като служебен, с ограничени правомощия. Това е доминиращият модел в Европа. ГЕРБ и ДПС предложиха друг модел и той беше приет, но това не означава, че не е легитимен модел (например в Гърция премиерът се избира сред само трима души на определени позиции).

Напълно възможно и оправдано е да имаме избори 2 в 1 на 9 юни. Не сме толкова богата страна, за да хвърляме пари през прозореца. Заявките на всички политически сили показват, че е аритметично невъзможно да има правителство с третия мандат. Самоцелното бавене би било безотговорно действие.
Конституционните текстове се пишат за десетилетия напред, а не за конкретна ситуация или конюнктура. Това, което създава дискомфорт е невъзможността да се изработи предвиденият в Конституцията закон за служебното правителство, защото никой не е очаквал, че ГЕРБ и ДПС ще тръгнат да свалят правителството и да ни хвърлят на избори буквално 2-3 месеца след приемането на измененията. Попълването на институциите, изработването и приемането на закони изисква време, изисква разумно и отговорно политическо поведение.