Иван Ибришимов

През последните дни срещу Анастас Герджиков се провежда масирана хибридна атака, която поразително напомня руските практики спрямо Грузия, Украйна и сещайте се къде другаде, с цел поставянето на върха на властта подходящи за путинова Русия политици.
Уплашени от набиращата скорост и мощ кампания на професора, неговите душмани заложиха на атавистичната, за част от българското общество, турска заплаха. Започнаха предпазливо, с намеци за отколешна обвързаност на Герджиков с ДПС, за да стигнат през последните дни до открити твърдения за намеса на турската държава в българските избори. Естествено, благодарение на коректните отношения между детронирания Борисов и турския президент Ердоган. Благодарение на тях нямаме /засега/ и бежанска криза!
Многократно съм твърдял, че в случай на нужда Москва няма да се поколебае да разиграе по един или друг начин етническата карта у нас, дори с цената да предизвика 

Открит конфликт в българското общество

Но породената от една непремерена реплика на президента Радев за родината на Карадайъ негативна реакция в ръководството на ДПС, даде възможност на определени кръгове, симпатизиращи на Радев, да приравнят позицията на стотици хиляди български турци към позицията на партийното ръководство. Изключително опасно и недалновидно заиграване, което може да има трайни негативни последици. Веднъж, защото далеч не всички български турци подкрепят сляпо политиката на партията ДПС и втори път, заради естествената реакция на „доскорошните“ наши сънародници в югоизточната ни съседка. 
Отдавам нескопосаните внушения за лична намеса на президента Ердоган за определянето на вота на българските турци в Турция по-скоро като поредна, макар индиректна атака срещу Борисов, отколкото като подплатена с доказателства хипотеза. Да се подценява вековният опит на турската дипломация е също толкова тъпо, колкото подценяването на руските опити за хибридни атаки. Защото в международните отношения 

Размахания юмрук е вреден и излишен

И спрямо Турция, и спрямо Русия България трябва да има добронамерена, но интелигентна, прагматична и балансирана политика, която защитава българските, а не нечии чужди национални интереси. Струва ми се, че необвързаният кандидат за президент Анастас Герджиков има необходимите качества да я провежда. За мен заявената от ГЕРБ подкрепа за кандидатурата му не означава обвързаност, както и очакваната подкрепа от страна на българските турци не го обвързва с ДПС. Никой не му е виновен на президента Радев, че забърка каша от която сега се страхува да не се опари. 
За съжаление хора, които по една или друга причина предпочитат юмрука пред протегнатата ръка у нас има в изобилие. За тях е трудно да разберат, колкото и да им се обяснява, че протегнатата ръка в политиката е признак за сила, а не за слабост. И затова не е необходимо и Герджиков да изпада в обяснителен режим по брадясалата тема за сестрата.