Българският посланик във Вашингтон Тихомир Стойчев е бил на среща с Грант Мърфи - съветник в департамента по финансови престъпления и финансиране на тероризма в Министерството на финансите на САЩ в средата на миналата седмица.

Срещата е била по искане на българската страна.

“24 часа” съобщи за разговора, научавайки от сигурни дипломатически източници. Попитахме и самия Тихомир Стойчев за подробности, но той отказа да коментира темата.

Основният въпрос, който се е разисквал по време на разговора им, е било искане на българската страна за повече яснота как БНБ да процедира с кредитите, взети от лицата и фирмите, на които са наложени санкции по “Магнитски”.

И дали оказва значение фактът колко време преди налагането им са били отпуснати заемите.

Американските експерти са заявили на българския посланик, че няма никакво значение дали кредитите са взети много преди налагането на санкциите, защото в случая става дума за злоупотреба с публични ресурси и това е единственото, което има тежест.

От разискваното на срещата става ясно, че българските банки, коитo ca дали кpeдити нa фирмите, свързани със caнкциoниpaнитe лица, ще бъдат принудени да наложат  процедура за пpeдcpoчнa изиcкyeмocт на средствата.

Съветник Грант Мърфи освен това е уверил българския посланик, че процедурата по закона “Магнитски” не е затворена и може да се очаква добавянето на още имена в черния списък.

САЩ следят внимателно действията на българската прокуратура, е било заявено също на срещата.

Източници от българското външно министерство потвърдиха, че от дипломатическата ни мисия във Вашингтон е пристигнала закрита грама за срещата на посланик Стойчев в американското финансово министерство, но съдържанието на документа не може да бъде оповестено.

В сряда сутринта Министерството на външните работи (МВнР) официално уточни, че посланик Стойчев не е бил канен в Министерството на финансите на САЩ, а “инициативата и евентуални постъпки за уточняване на принципните положения по наложените на 2 юни 2021 г. от САЩ ограничителни мерки са изцяло на българската страна и се обуславят единствено от стремежа към пълноценна и всеобхватна защита на националния интерес”.

От Външно допълниха, че България и САЩ са съюзници и стратегически партньори. Взаимодействието между двете страни се осъществява не под формата на еднократни актове, а в условията на последователни и съдържателни процеси.

До този момент не са били връчвани имена на нови санкционирани български физически или юридически лица, допълниха още от министерството.

От сигурни източници “24 часа” научи, че нови имена в списъка на санкционираните най-вероятно ще има, но след парламентарните избори на 11 юли. Причината е, че американската страна не желае да бъде подозирана в намеса във вътрешната политика на България.

Подобна е била и позицията на служебното правителство на Стефан Янев, което също не иска да е страна в изборния процес, тъй като задачата му се изчерпва с организацията по честното му провеждане.

Междувременно българското правителство създаде свой черен списък с близо 100 фирми и лица, които са свързани с тримата българи, санкционирани по “Магнитски”. От него бе извадена гръцката “Интралот”, която преди години имаше общ бизнес с Божков.

Проверка на “24 часа” показа, че към 30 юни в списъка няма промяна. Бройката на фирмите и на хората, посочени в него, остава същата, не са вадени или добавяни нови имена. По неофициална, но потвърдена информация, във финансовото министерсво са внесени 12 искания от фирми и физически лица да бъдат извадени от българския списък. Решение по техните молби ще бъде взето в началото на следващата седмица.

Макар че санкциите по закона се отнасят за лица и фирми на територията на САЩ и номинално нямат действие в нито една друга държава, включително и България, те представляват сериозно притеснение поради факта, че американски компании държат всички основни разплащателни междубанкови системи. Затова и повечето банки в света се съобразяват с тези санкции и са принудени да предприемат адекватни действия, за да не попаднат от своя страна под ударите на закона.

Затова и властите в София предприеха действия по проверка на взаимоотношенията на всички държавни компании дали правят бизнес със санкционираните, за да могат да бъдат предпазени.

Ако държавни дружества попаднат в списъка, рискуват средствата им да бъдат замразени, всички чужди инвестиции към тях да спрат, а получените пари от чужди кредитни институции да станат изискуеми.

Правителството е инструктирало държавните предприятия и структури да не правят финансови трансакции с лица от списъка, а БНБ издаде указания как да се третират потенциални експозиции, кредити към такива лица и сметките им. БНБ използва правомощията си като регулатор да изиска всички български банки да предприемат определени действия, за да бъде ограничен рискът за държавата.

На 2 юни Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ наложи санкции на трима българи - на бизнесмена Васил Божков, на бившия депутат от ДПС Делян Пеевски и на Илко Желязков - бивш заместник-шеф на Държавната агенция за технически операции (ДАТО).

В средата на юни Божков поиска да бъде заличен от “Магнитски”, а Делян Пеевски нае международна адвокатска кантора, която да го представлява в САЩ за оспорване на включването му в санкциите листи.

Очаквайте нов казус, който ще засегне 97 фирми и 21 физически лица, които са в т.нар. черен списък, съставен от българското финансово министерство