Огнян Минчев

Володимир Зеленски получи най-добрия подарък за рожденния си ден - вдигането на бариерата пред снабдяването на ВСУ с качествена танкова техника и други тежки оръжия от водещи производители в страните членки на НАТО. Логиката на продължаващата вече почти година кремълска агресия срещу Украйна неумолимо маргинализира пацифистките съображения - сами по себе си хуманни и легитимни. Но "да се бориш за мир", когато агресивен режим на световна сила тръгне да подчинява съседна страна със средствата на войната означава да му дадеш "карт бланш" за непрекъснато разширяване на агресията. 

Днес миролюбивите страни и лидери съзнателно даряват оръжия на ВСУ с благодарност за решимостта на украинския народ да се изправи твърдо срещу агресора. Това е не само морална, но и прагматична позиция. Ако днес не помогнем на Украйна с оръжие, утре ще трябва да помогнем на себе си като 

следващи жертви на агресията

 В тази очевидна логика странно е само поведението на правителства като българското, което заравя главата си дълбоко в пясъка по примера на своя принципал - Румен Радев. Защо ли? Защото очевидно той няма намерение да защитава България от подобна агресия. Човек, който публично целува ръка на московския патриарх, може да целуне ръка и на други великодържавни емисари... Независимо от това дали са пристигнали на официално посещение, или са тръгнали да ни "ощастливяват" за пореден път с танкове и бомбардировачи...