Огнян Минчев

Единственият положителен ефект от поредния "скандал в чаша вода" е допълнителната информация за размисъл към малцината останали фенове на Слави и Тошко. Записът е любопитен, но не особено скандален - не толкова, че да породи юнашкия гняв и пъчене на черната фланелка. В "политическия анализ" на Христо Иванов има други уязвими моменти - не квалификациите по отношение на партньорите, които са достатъчно уравновесени и умерени. Анализът издава според мен прекалена компромисност и приспособимост, които бяха очевидни и по време на публичните изявления на Иванов и колегите му.

Скандалът демонстрира очевидната неприспособимост към колективно действие в рамките на "четворния формат". Тази ситуация изпраща ясно послание към избирателите, че след няколко месеца трябва да произведат парламент, способен в значително по-голяма степен да излъчи функциониращо коалиционно управление. Дали това ще се случи? Не съм голям оптимист.

Разпадът на партийнополитическата система ще продължи и коалиционните "пъзели" ще се усложняват. Докато не разберем, че подходът към управлението на държавата, утвърден от реалностите на протеста от 2020 г. слага край на политическото статукво от предходното десетилетие, но не е в състояние да изгради алтернатива. Поне засега.