Вирусът е голямо изпитание за хуманизма - щади бъдещето на човечеството, наказва настоящето и убива миналото, казва известният поет

„Положението в България и в света е трагично, но не е безнадеждно. Парадоксално и зловещо е, но “оптимизмът” е закодиран в самата програма на този вирус убиец: той не посяга на децата, разболява младите и убива старците, тоест той щади бъдещето на човечеството, наказва настоящето и убива миналото. Голямото изпитание на хуманизма ще бъде дали държавите ще последват философията на вируса”, казва в интервю за „24 часа” поета Стефан Цанев. Той е категоричен, че в тази трудна ситуация трябва да ръкопляскаме на лекарите, да им помагаме, а не да им пречим.

„Но има един вид хора, които не създават нищо свое, а само съдят направеното от другите - досущ като словесните онанисти в интернет форумите, които “разбират” от всичко, за каквото и да става дума: за политика, за квазари, за пестициди, за Шекспир, за футбол, за Айнщайн, за косопад, за цигулки, за хемороиди, за дамски превръзки - те коментират, дават акъл, ама може хабер да си нямат от това, което коментират, но коментират, не одобряват, присмиват се, хулят, отричат, за каквото и да става дума, за когото и да става дума, ако ще за Господ - хулят и отричат, защото, като отричаш, значи много разбираш, много си умен, нали?
Та и в случая с правителството и кризисния щаб. Като прибавим към празнословията и грубите политически пристрастия, които не заглъхват дори в този трагичен за нацията момент.
Изпитвам срам, като слушам дребнавите заяждания по всеки въпрос не за да помогнеш, а просто за да демонстрираш своята опозиционност и да печелиш любовта на своя електорат.
Ефектът обаче е обратен - губиш. Защото народът високо цени благородството и презира политическото сметкаджийство.
Трябва да си много зъл и много тъп, за да не виждаш и да не признаваш доброто, направено от другите, от неприятелите ти, дори от враговете ти”, предупреждава поетът.

Той признава, че в тази сложна ситуация  вярва само на докторите. Когато лекарите говорят, политиците и всички други край тях трябва да мълчат.
„Особено вярвам на професор Плочев. Преди десетина години той публикува книгата си “БИОТЕРОРИЗМЪТ - СКРИТАТА ВОЙНА“. Може да се учудите, но аз съм редактор на тази книга и познавам добре съдържанието й. Едва ли има у нас по-компетентно научно изследване и практическо ръководство как трябва да постъпваме в ситуация като днешната, защото дали причината за разпространението на този вирус е умишлена, или неволна, това си е истински биотероризъм, война с невидим враг, който те дебне отвсякъде. И най-страшното - поради невежество или небрежност ти ставаш съучастник на този убиец и убиваш най-близките си.
Докторите са самоотвержени хора. В момента не става дума само за това, че спасяват живота на хиляди хора, но те правят това, рискувайки своя собствен живот”, казва още Стефан Цанев.

Цанев дава и своя отговор – защо човечеството е стигнало до това изпитание: „Не съм компетентен по този въпрос и не искам да се присъединявам към хора на всезнайковците, ще кажа само, че не обичам, когато правят Бог съпричастен в нашите човешки или нечовешки дела.
Този вирус ни постави в абсурдна ситуация - да бягаме един от друг, да не си говорим, да не се докосваме, това е една принудителна алиенация и надеждата ми е, че тя ще предизвика у хората обратната реакция - да търсят сближение между себе си въпреки всичко, въпреки личните си дрязги, въпреки партийните си омрази и прочее глупости”.