Сдружението за модерна търговия, в което участват най-големите вериги за хранителни стоки у нас, призова президента Румен Радев да наложи вето върху промените, с които се налага таван от 15% върху надценката за цената на три вида хляб –бял, „Добруджа“ и типов, съобщи investor.bg

„Поправките в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) бяха приети в рамките на няколко часа, без мотиви, без икономически анализ и предварителна оценка на въздействието, както и без обществено обсъждане със заинтересованите страни и с компетентните държавни органи. Това е в пълно противоречие с принципите на правовата държава и представлява абсолютен произвол от страна на законодателната власт“, се казва в позицията на сдружението.

Според представителите на търговските вериги намесата на държавата в определянето на максимална надценка за търговците може да повлияе негативно, като доведе до изкривяване на конкуренцията при предлагането на хляб, от което ще пострада крайният потребител.

В писмото се посочва още и че КЗК има позиция по подобен казус, в която се заявява, че целта на подобна регулация е осигуряването на ниски цени на стоките, но ниските цени са резултат от конкуренцията, а не от регулацията. 

Според СМТ приетата мярка е в разрез с ефективната конкуренция и уврежда интересите на потребителя, като сдружението посочва, че промяната може да доведе до ограничения в предлагането на засегнатите групи стоки, повишена потребителска инфлация, преориентиране към вносни стоки на по-ниски цени, намаляване на инвестициите и ограничаване ръста на доходите в сектор „Търговия на дребно”.

От сдружението изтъкват, че подобни мерки в други европейски държави не са дали желаните резултати, а ЕК се противопоставя на такива регулации, като за пример се посочва образуваното производство за ограничаване на пазара срещу Гърция.

Регулацията на надценката за цената на хляба беше изненадващо предложена от депутата от ДПС и председател на бюджетната комисия в парламента Йордан Цонев по време на второ четене на промените в Закон за данъците върху доходите на физическите лица преди празниците. Тогава Цонев предложи запазване на нулевата данъчна ставка за хляба до края на 2024 г. По време на обсъжданията депутатът заяви, че цените на производител при хляба са достатъчно ниски, но цените във веригите са с надценка между 40% и 55% и с оглед на това предлагат ограничаване на надценката. Той обаче не посочи откъде разполага с данните, като няма и анализ на икономическия ефект от предложената мярка.

След като в пленарна зала депутатите отхвърлиха промените в Закона за данъците върху физическите лица, с които се предлагаше отпадане на патентния данък за берачите на гъби, регулацията на цената на хляба влезе през преходните и заключителни разпоредби на Закона за хазарта. След приетата промяна Цонев посочи, че към момента няма анализ от страна на Министерството на икономиката за ценообразуването при хляба, но ако прагът на надценката не е ефективен, ще има предложение за отпадането му.  

В необходимостта от налагане на мярката се усъмниха и от Института за пазарна икономика. В свой анализ икономистът Петър Ганев посочва, че има свиване на годишната инфлация при хляба и зърнените храни от над 30%, а месечната инфлация е отрицателна, съответно няма извънредна причина, която да налага ограничението.