„Абсолютната ни неподготвеност за вечността. Липсата на реален център в живота ни. Липсата на вечност. Осъзнаването, че служим на дребни езически идолчета, че се подчиняваме на техните заповеди - пари, власт, себевъзвеличаване.
Тези неща би трябвало да докарат човечеството до душевен плач, до съкрушение. Нищо такова, естествено, не се случи, както беше предрекъл Мишел Уелбек в едно свое интервю. Хванахме се с две ръце за познатия свят, който ни е превзел отвътре“. Това казва в интервю за „24 часа“ писателят Теодора Димова. Тя коментира, че човек дори и да не се интересува от политика, тя се интересува от него. 

„…вече бих искала да не се интересувам въобще от политика, да не ме дразнят политическите дразнители, да живея в красотата и хармонията на деня, а не в злободневието. Но тъй като политиката се интересува от мен, аз й отвръщам с взаимност.
Всъщност старая се да бъда в първичното значение на тази дума – гражданственост, да проявявам гражданска будност. Ако нямаме силата и мащаба да бъдем будители, то поне да бъдем будни. Ако не сме будни, ще бъдем измамени. Както останаха измамени протестиращите. Едва ли са си представяли промяната с лицата, миналото и манталитета на Мая Манолова, Слави Трифонов и сие“, казва Димова.

Писателката разкрива и разсъжденията си за бесовете, описани в Евангелието, и използването им като метафора от Достоевски в романа му “Бесове”. 
 „Много грозни сцени, да, омерзително е да ги гледаш, а камо ли да ги коментираш. Единици успяват да запазят равновесие или да проявят здрав разум, останалите говорят с езика на омразата и бесовщината. Жажда за власт, за пари, за самовъзвеличаване, а тези дребни идолчета създават само нови и нови гнезда на агресия, която вече се превръща в нормално поведение. Още по-лошо е двойственото поведение на фона на непрестанното говорене против лицемерието.
Всички виждаме, че фразите за принципи, справедливост, загриженост, почтеност се използват за параван.
Но тъй като политическите актьори са ни добре познати, ние знаем какво вършат те зад паравана“.

„Дълбоката държава, задкулисието действа чрез партийните лидери, в това вече всички се убедихме. Не зная точно колко клана са в това задкулисие, но едните трябва да изместят другите. Някой беше казал, че политиката е единственият печеливш бизнес в България.
Ако погледнем исторически, политиката е най-силният силов инструмент след войната. Именно чрез политиката бяхме държани 45 години в лагера, наречен социалистически. Днес политиката е деградирала спрямо своето първоначално предназначение. Затова хората, които днес се реализират чрез нея, се вписват в нейния съвременен образ“, допълва разсъжденията си Теодора Димова.