Няколко банални извода след изборите в неделя, четвърти за по-малко от 8 месеца, докато резултатът се хареса на изчегъртващите. При тази преса постиженията все пак не са съвсем прекрасни – четирипартийна коалиция е неизбежна. 

Ако все пак е възможна.

Новината не е, че Румен Радев остава президент. Тази новина беше консумирана отдавна и всички знаеха, че ще, година по-рано, година по-късно, много важно.

№1. Избирателите са толкова юркани и изтормозени, че ако се явят още един път, примерно през февруари-март, може да произведат нещо, от което на всички, не само на сегашните „победители“, свят ще им се извие.

(Как Пиночет направи преврата през 73-а. Будят войниците в 3 часа и им прожектират филми за успехите на правителството на Салвадор Алиенде. Всяка нощ. На 11 септември всички са озверели. И правят каквото им кажат генералите. И в България е така. Само че наште генерали не са военни. А от ДС)

№2. Поради това правителство ще има. Ляво-дясно, Слави-Киро, Корни-Христо, нЕма значение, по същество - Радево. Ще има. Щото всички се боят, че ако няма, наказанието ще е страшно. Ще ги бият с камъни.

№3. Целият ресурс на държавата, включително външнополитически, беше употребен. Турция, стандартно, Украйна, нестандартно, подразнена беше Америка, погъделичкана – Русия – без нужда, Радев печелеше каквото и да стане, дори и Турция да ни беше обявила война, дори САЩ да бяха скъсали дипломатическите отношения.

№4. Създаде се силно настроение за възмездие на виновниците. В интерпретацията на електората на „победителите“ това означава едно – не само Бойко Борисов (и антуража) в затвора, но и всички, които не са гласували за нас – да мрат. (Много злоба се е насъбрала, навярно обективна, често е и субективна).

№5. Апатия. Активната част от българите е разделена 1:3 В Радева полза. Останалите са пас, не им пука. Те обаче са над 70%.

№6. Най-баналният извод. Президентът изяде всички партии с изключение на ДПС и ГЕРБ. При положение, че не всички са съгласни, ГЕРБ и ДПС се превръщат в естествен център на съпротивата. Просто вижте колко избиратели имат. Другото, както казва Мустафа, го оставям на анннализаторите.

Обобщение.

Мразим се повече, отколкото когато махахме БКП. Разприятеляват се приятели, разродяват се роднини. Както пишеше Чудомир – Реви, Марко, реви братко, ти в обора, аз на двора – да се радва Дечо Пора. 

(Прочетете Чудомир, особено „Дневници“-те. Днес нарисувах 5 Ленина, три Карл-Маркса, два Енгелса, сили нямам вече.)

И накрая – че стана дълго - и напълно субективно - гласувал съм за „Демократична България“, №7 извод, , понеже ми създаваха илюзия, че стоят там, където ние бяхме през 90-а. 

Сега – като се прегърнат и цунат с Радев, със Слави и БКП – край.

Чао.