Лютви Местан

Винаги съм изпитвал скрито възхищение към пацифистите (от лат. pacificus – творящ мир) и тяхната крайна позиция против всяка война, независимо от висотата на каузата, в името на която тя се води. В хода на световната история хиляди пацифисти са заплащали със затвор и други тежки наказателни присъди упорития си отказ да вземат оръжие в ръка, дори когато законът ги задължава.
Във войната с коронавируса, която човечеството води близо година, 

нямаме право на пацифизъм,

 защото е война не против, а за живота. Тя най-вероятно щеше да вземе несравнимо повече жертви, отколкото която и да е друга война в човешката история, ако световната научна мисъл не бе сътворила възможно най-хуманното оръжие – ваксината.
Ето, спрямо това оръжие нямаме право на пацифизъм. Трябва да го вземем в ръка и 

да убием вируса в името на живота

Просто, елементарно, но несъмнено вярно!
Уви! Казусът е по-сложен и не заради съмненията за ефикасност, ползи и рискове от вируса (тук дължим повече доверие на науката и учените), а заради дълбоката асиметрия между предназначението на ваксината – да предпази света от злото „Ковид“ и абсолютното ни право на избор – да се ваксинираме или не. Законът гарантира правото на избор, но изправя всеки гражданин на света пред морална дилема, поставя на изпитание отговорността не само за самите нас, а най-вече за другите. Необходимо е кратко пояснение. Всеки болен е в правото си да откаже един или друг метод за лечение. Това е принцип в медицината, скрепен със закон. В този случай рискът е ограничен до конкретния пациент – субект на правото на избор. При епидемиите не е така. Реализирайки частното си право да откажa ваксина, аз застрашавам не само своето здраве и живот, а тези и на околните, ще рече на цялото общество. При пандемиите е още по-сложно. Неадекватните действия на една държава застрашават всички останали – светът е отдавна глобализиран и не познава острови на сигурност.
В този смисъл, за ефективно противодействие на пандемиите е необходима 

реформа не само на здравните системи, но и на правните системи

 в националните държави и в международен мащаб. Следва да се намери нов, адекватен на също така новите предизвикателства, баланс между неприкосновенoстта на личните права и свободи и общественото здраве. Тезата не е крайно консервативна, още по-малко нелиберална, защото точно либерализмът е извел принципa – „Моите права свършват там, където започват правата на другите“.
Няма съмнение, че сме изправени пред абсолютно реалната хипотеза един гражданин, отказал законно да се ваксинира, да се окаже впоследствие носител на вируса, с който, дори против волята си, да зарази други и така да причини тяхната смърт. Законът и законодателят не могат да останат глухи за този риск, защото биха разрушили диалектическата връзка между Свободата и Отговорността.
Воден от тези разбирания, от уважение към високохуманния труд на  медиците и, най-вече, воден от отговорността за здравето и живота на другите, ще се ваксинирам убедено, когато ми дойде редът. Направете го и вие!
Правете я тази „война“, в името на любовта и живота!

Последвайте Faktor.bg в