Христо Попов

От третия мандат ще стане ясно държавник, милеещ за отечеството или егоист, преследващ лични цели и амбиции е Румен Радев.

Най-вероятно президентът ще сурвака отново Нинова с третия мандат, независимо, че вече два пъти социалистите се провалят тотално да съставят кабинет. Но вероятно това е целта – трети провал, в навечерието на партийния конгрес, който нищо че не е изборен, но може да изпрати Нинова на бунището на политическата история. Радев има интерес от това.

 Сигурно на 100% е, че БСП не могат да съставят правителство – „Възраждане“ им остана единствената братска партия. Нинова и парламентарната й група са токсични за всички останали с пещерната си политика към украинската трагедия и унизителното васално отношение към масовия убиец Русия.

 Но Радев има 

интерес  от провален мандат

 чрез БСП – ефектът ще е три в едно. Първо – унижава за поред път Нинова, показвайки, че не може да управлява. Измива си ръцете пред червения електорат, демонстрирайки, че не е забравил, кой го е издигнал и подкрепил за президент. Трето – само така управлението със служебни кабинети възкръсва отново, а президентът има шанса да държи юздите на държавата почти до общинските избори следващата есен и да развива маниите си за президентска власт.

Това е лошият вариант за България

Другият изход е да даде мандат на ДБ, партията на Стефан Янев или дори на ДПС, които вече са били мандатоносители на две правителства – на Беров и на Станишев. Такъв мандат ще бъде труден, компромисен, изправен пред много подводни камъни, но все пак възможност страната да излезе от мъртвата хватка на служебната власт и да се отстоява и прокарва по-ясна и последователна евро-атлантическа политика и по-категорична позиция за убийствената роля на Русия за свободния свят.

Шансът такова правителство да се роди и да оцелее е твърде малък, но поне президентът ще демонстрира желание за национално отговорно поведение.

Когато говорим за Радев обаче трудно можем да очакваме отговорност към националния интерес и единството на нацията. Егото му винаги доминира, дори и над вдигнатия юмрук срещу мутрите, който днес може да се разчете и като юмрук за солидарност с мутрите.