Д-р Любомир Канов

Дедо ми Дойчо, стар земеделец, лежал два пъти в Белене, приятел на Гичев, който умря от рак малко след като го “покараа” трети път за Белене, много ми се скара когато сложих един хлеб, донесен от фурната с гърба надолу. “Хлеба - казваше той-требва да се уважава! Не може да бъде по гръб!” И го постави върху масата правилно. Често, когато трябваше да потвърди истинността на нещо, което бе казал, той взимаше хляба и го целуваше, казвайки :”Те това е хлеб!” Тоест, “това, което казвам е самата истина!”.

 В онези години, хлябът беше ценност и ако бяха живи онези хора от лагерите, сигурно щяха да са 

много гневни на модерните леви,

 хвърлящи яйца по символичната българска държава. Защото бяха изживели страшен терор и глад, причинен от комунизма. И не, че днес институциите ѝ не са пълни с негодници, но за почтените българи изглежда грозно да се хвърлят яйца, които биха нахранили някой гладен. А за лагеристите на комунизма, пък и преживелите комунистическата луканова зима още повече. 

Всъщност, триото лигльовци, които се опитват, заедно с Нинова да имитират праведен гняв срещу “системата”, по-скоро предизвикват отвращение и загробват легитимните, макар и неясни желания на демонстриращите честни млади хора да я променят към добро. Няма кой да им обясни, че в случая изглеждат по-глупави от Борисов. А може би са?