„Би могло да се стигне до произвеждането на предсрочни избори за около два месеца и половина от момента на подаването на оставка, само ако има ясно споразумение между политическите сили максимално бързо да извървят процедурата за съставяне на служебно правителство“, прогнозира пред БНР социологът Цветозар Томов.

Според него, здравната криза, която се очаква през есента, ще се превърне в централен въпрос:

„Но в сегашната обстановка на остра политическа криза шансовете на едно правителство да овладее епидемията са малки“.

По думите на Томов „най-добрият вариант за страната е час по-скоро да се разреши политическата криза, а това минава през предсрочни избори“.

Анализаторът Юлий Павлов коментира, че не е ясно какво налага провеждането на предсрочни избори три или четири месеца преди редовните:

„Да се провеждат предсрочни избори под натиска на улицата не е добър знак. В коя демокрация в света под натиска на улицата се сменят правителства? За да се случат предсрочни избори, трябва да има сериозна основателна причина. Правителственият мандат не се определя от социологически проучвания или от натиск от улицата“. 

Цветозар Томов отбеляза, че „всички протестни вълни от 90-те години досега са водели до задоволяване на исканията на протестиращите“:

„Епидемичната ситуация се променя катастрофално. България е сред първите в Европа по равнище на заразяване. Цялото общество трябва да бъде мобилизирано за преодоляването на една здравна и икономическа кризи, които могат да се стоварят паралелно върху страната. Това е основната разлика между създаването на правителство, което да прибере хората от площадите, и произвеждането на изборите през март“. 

Павлов определи смяната на министрите „като несръчен опит да се тушира напрежението“, а мотивите нарече „изсмукани от пръстите“.