Евро-атлантическият център за сигурност с позиция за енергийната сигурност на България

Евро-атлантическият център за сигурност проведе среща на Общото си събрание вечерта на 12 ноември, по време на която се състоя дебат и бе подготвен текст на позиция на центъра относно енергийната сигурност на България. Следва пълният текст на позицията.
Позиция на ЕАЦС относно енергийната сигурност на България
Основните елементи на енергийната сигурност включват сигурни доставчици, достъпни цени и достатъчно ниво на диверсификация, която да постига три основни цели:
- гъвкавост на енергийната система и възможност за бърза реакция при нарушения на баланса между доставки и търсене;
- конкуренция между доставчиците, която да осигури най-ниските цени въз основа на пазарен принцип;
- непрекъснатост на доставките, осигурена чрез възможността за замяна на един източник с друг по всяко време при възникване на проблем с доставките от първоначалния източник.
Понастоящем два енергийни проекта създават предпоставки за притеснение относно

влиянието им върху енергийната сигурност на България - „Турски поток“ и АЕЦ „Белене“

България подписа в рекордно къси срокове договор за строителството на продължението на „Турски поток“ през територията на България. За по-малко от 6 месеца се проведоха всички процедури, издадоха се всички разрешителни, подписа се договор и се направи първа копка. Стойността на договора е над 1.1 млрд. евро. Дължината на трасето е 474 км. Според договора, строителството ще завърши за рекордните 250 календарни дни за линейната част. Финансиране за проекта обаче липсва, а по тръбата ще тече само руски газ. Булгартрансгаз не разполага със средства за строителството на тази инфраструктура. Нито Булгартрансгаз, нито дружеството майка БЕХ могат да изтеглят заем на такава голяма стойност. Поради тази причина, условията на договора предвиждат сумата да се плати от приходите от транзит в срок от 10 години след пускането на тръбата в експлоатация. Това означава, че обслужването на дълга ще зависи от пренесените количества и цена. Ако Газпром реши да не използва тръбата и тя остане празна, Булгартрансгаз ще трупа задължения, които няма да може да обслужва. Логично е при неплащане кредиторът да опита да придобие дружеството и неговите активи. Тази ситуация създава предпоставки за диспропорционално увеличаване на руското влияние в политическия и икономическия живот в страната ни, както и риск от пълна зависимост на българския газов оператор Булгартрансгаз от Газпром. Същевременно предвидените обвързващи договори за доставка на газ, ще направят невъзможно диверсифицирането на доставките с втечнен природен газ.
Притеснително е и състоянието на проекта за АЕЦ „Белене“. След предложението от средата на 2018г. на Министерски съвет да бъде възобновен проекта, Народното събрание прие решение, което забрани на правителството да предоставя каквито и да е гаранции или плащания по този проект и подчерта, че реализирането на проекта трябва да се случи „на пазарен принцип (без договори за задължително изкупуване на енергията, без преференциални цени, без договори за разлика, без корпоративни и/или други непазарни механизми за гарантиране на инвестицията) и без предоставяне на държавна гаранция“. През последните месеци правителството даде редица сигнали за възобновяване на проекта и привличане на руски и китайски инвеститори. Важно е в този контекст да се съхрани решението на Народното събрание. В противен случай, ако българското правителство даде гаранции за инвестицията на руската страна, рискуваме българската енергетика да бъде поставена в пълна зависимост от Русия. Същевременно не бива да подценяваме факта, че в сферата на атомната енергетика не е толкова важно кой притежава реакторите, а кой притежава технологията и може да преработва ядрения отпадък от работата на тези реактори.