Това беше упражнение за политическа целесъобразност и популизъм.  През ноември правителството на ГЕРБ на българския премиер Бойко Борисов използва статута си на лидер на държава членка на Европейския съюз, за ​​да наложи вето върху кандидатурата на съседна Република Северна Македония за присъединяване към съюза. То би трябвало да ѝ помогне в консолидирането на върховенството на закона, подобряването на управлението й, най-важното,  да донесе западни ценности в  страните, които искат присъединяване, пише в съвместна статия на Цветан Цветанов, председател на "Републиканци за България" и председател на Центъра за Евро-атлантическа сигурност и заместник-председателят на партията Павел Вълнев в diplomaticourier.com.

Късогледството на Борисов може да го накара да се чувства могъщ и да увеличи привлекателността му сред крайнодесни антизападни гласоподаватели, но блокирането на шансовете на Република Северна Македония за присъединяване към ЕС заплашва да разруши отношенията между двете приятелски нации, може да запали по-широката нестабилност в региона и в крайна сметка да направи и Република Северна Македония, и България по-слаби.

Ветото на Борисов се основава на използването на исторически различия, тъй като правителството му настоя Брюксел да не признава македонския като официален език на ЕС.  То дойде и на 132-ия ден от масови антикорупционни протести (в България, б.пр.), в момент, когато българското правителство се стреми да засили своята вътрешна подкрепа, а Северна Македония се разглежда като ефективен инструмент за постигане на това. Според правителството на Борисов Скопие трябва незабавно да приеме, че Република Северна Македония, нейният език и нейната култура са български производни. Точка.

Причините за едностранното вето на Борисов са не просто несвоевременни и опасни, те противоречат на по-рано изразени позиции.  През 2017 г. Борисов подписа със своя колега от Северна Македония историческия договор за приятелство, който обещава по-тесни двустранни отношения и най-важното, че България ще подкрепи присъединяването на Република Северна Македония към ЕС.  

Сега Борисов рискува да изолира България сред страните членки на ЕС, по-голямата част от които, включително Германия, са готови да възнаградят Скопие за реформите и скорошния компромис с Гърция със Споразумението от Преспа. Но предвид коронавирусната криза и нейните икономически последици, настроенията за разширавяне на ЕС може да отслабнат, което може да предизвика политическа нестабилност в съседните на България държави в Западните Балкани, които се стремят към членство в ЕС.

За да излязат от тази взаимно разрушителна безизходица, двете правителства трябва да започнат ясен процес за прилагане на Договора за приятелство.  Чрез установяването на такава рамка всяка от страните може да държи другата отговорна, докато работи за постигане на целите, които са се договорили да следват преди близо четири години. Българите например биха получили форум за справяне с всички нерешени исторически проблеми, северномакедонците биха могли да привлекат българите за изработване на стратегия на страната за работа с нейните съседи в общоевропейски контекст.  Следвайки такава линия, Борисов ще се ангажира отново с лидер - министър-председателят на Северна Македония Зоран Заев - чието правителство показа достатъчно добра воля при разрешаването на дългогодишни проблеми между двете страни.
В много отношения стабилността на Западните Балкани - или липсата на такава - зависи от това дали Борисов избира да се ангажира с Република Северна Македония и да насърчава нейните амбиции в ЕС.

Докато България се радва на предимствата на европейското членство, две от петте ѝ съседки са затънали в чистилището на присъединяването към ЕС.  По дефиниция страните, които се борят за членство в ЕС, се стремят към повишена вътрешна стабилност, по-приятелски отношения с членовете на ЕС и подобряване на условията за привличане на преки чуждестранни инвестиции.  Разглеждайки съседството на България, е ясно, че всяка държава в региона би се възползвала от присъединяването на повече държави към ЕС.  Това важи особено за двустранните отношения между Република Северна Македония и България.

Брюксел е предпазлив към приемането на членове, които не могат да докажат собствената си стабилност и официалното стартиране на преговорите на Северна Македония, би дало начало на процес, при който Скопие ще трябва да докаже, че може да отговаря на стандартите за управление, регулаторните и финансовите стандарти на ЕС.  Точно както други държави по света насърчават стабилността в своя регион, за да укрепят вътрешното спокойствие, нарастване на стабилността в Северна Македония би било от  безусловна полза за България.

Влизането на Република Северна Македония в ЕС, вероятно ще има и осезаеми ползи за България.  Според последните данни на Световната банка, Република Северна Македония е едва 17-ият по големина пазар за износ в България. Не е трудно да се види как приемането на Република Северна Македония в ЕС би довело до повишен просперитет на България.  Необходимите пазарни и управленски реформи в Република Северна Македония биха направили страната по-достъпна за чуждестранни инвеститори - включително българи;  Република Северна Македония би имала свободен достъп до пазара, до страните от ЕС и обратно;  и Република Северна Македония ще отговаря на условията за финансиране от ЕС, което може да бъде от решаващо значение за подобряване на вътрешната и регионалната инфраструктура.  Резултатът би бил по-богата Република Северна Македония, която би могла да потребява повече български стоки.

Членството на Република Северна Македония в ЕС може се разглежда и като ключ, който може да отключи по-нататъшната интеграция в ЕС по отношение на други балкански държави,които са на различни етапи на кандидатстване за ЕС.  Тяхното присъединяване към блока би осигурило на България същите осезаеми икономически ползи. Република Северна Македония обаче е толкова или дори по-близко от тези държави до постигането на стандартите на ЕС и би могла да предостави на региона план за успешно присъединяване, ако ѝ се даде шанс.

Разрешаването на тези проблеми със сигурност ще отнеме време.  Регион, толкова разнообразен като Балканите, е обречен на исторически спорове и както Република Северна Македония, така и България имат много неща в историята си, с които да се гордеят. Изборът да живееш в миналото не носи полза за никого, освен за тези, които са твърде горди, за да гледат в бъдещето