„Протестът е израз на една оформяща се за пръв път съпротива на немалко българи срещу клиентелизма, злоупотребите с власт и задкулисното контролиране на институциите. Никога досега не е възниквал протест, който толкова ясно да формулира една такава гледна точка върху обществения живот. В това е и основната ценност на протеста. Доколко ще успее, какви рискове има, когато различните участници се появят на повърхността му, не знам и не мога да преценя. Но си мисля, че самата поява на протеста и неговата продължителност показват нарастваща нетърпимост към традиционните практики за упражняване на власт в България. Те придобиха особена систематичен характер през последните 10 години. Предстоят интересни събития. Лично аз съм оптимист, че за 3-4 години политическата карта в страната ни ще започне да изглежда съвсем иначе“. Това заяви социологът Цветозар Томов в предаването „Свободна зона с Георги Коритаров“ по ТВ Европа. 

„Този тип натиск върху политиците създава препятствия пред полиците за злоупотреба с власт. Ако отидем в западноевропейска страна с развита демокрация, ще видим, че това 200 години се е случвало, за да се научат техните политици да бъдат по-цивилизовани. Всичко това е ставало през вълнения, протести и популизъм, но е създало стил на възприемане на публичния живот, което автоматично води до нетърпимост към прояви, с които в България сме свикнали“, допълни Томов. 

„Протестът има две много ясни прицелни точки – оставки на Бойко Борисов и на Иван Гешев. Обстоятелството, че не е получил тези оставки поддържа неговата жизненост. Възможно е това правителство да изкара до край мандата си, но ще бъде с цената на тежки репутационни щети, както за г-н Борисов, така и за партия ГЕРБ. Дали те ще бъдат сравними с тези, които понесе Пламен Орешарски с БСП в сходна ситуация на игра на изтощение, не мога да кажа, но че ще има щети съм напълно убеден. Това е основното, което ме учудва в поведението на управляващата партия. Ако през юли, още в началото на протестната вълна се беше стигнало до оставки, партия ГЕРБ, както и Борисов биха могли със значително по-малки щети да отидат на избори. Сега те нямат такъв шанс и всеки опит да се тръгне към предсрочен вот би бил тълкуван като

тежко политическо поражение

Ако оставим на страна мрежата на тълкувания и видим кои са конкретните причини да се появят тези искания, ще видим, че са свързани с определени действия и на правителството, и на главния прокурор. От една страна беше случаят с Росенец и неадекватното поведение на охранителите на НСО, а от друга – навлизането на военизирани части в президентството. Това беше груба и тъпа провокация. Хората бяха вбесени от акцията на Иван Гешев и хората имат пълното основание да му искат оставката. Да вземем и случая с Асена Стоименова, тази скалъпена история, при която прокуратурата първо заведе досъдебно разследване за нищо, а просто за демонстрация на сила. След това стигна до жалката ситуация, в която дори нямаше прокурор при разглеждането на делото в съда. Ако някой главен прокурор се държи по този начин в някоя цивилизована страна, отдавна да е изхвърчал“, коментира социологът. 

„Едва след конгреса на БСП на 26-и септември ще можем да се ориентираме дали в политиката на БСП ще има промяна. Преизбирането на Корнелия Нинова не е особена изненада и мисля, че всички го очаквахме. Все още е рано за хипотези. Възможно е в партията да не се промени нищо и да не се стигне до разгром на вътрешнопартийната опозиция и страстите около „Позитано“ 20 да оставят една политическа характеристика в тази организация и след този избор на Корнелия Нинова. Възможно е обаче БСП да тръгне да еволюира към лидерска партия и да видим конгрес, който ще избере Национален съвет, през който пък Нинова ще си избере послушно на нея Изпълнително бюро. Този вариант сигурно поражда и някои плюсове по отношение на това, БСП да се мобилизира на следващите избори, но в дългосрочен план вероятно има и минуси. Ако има нещо, с което БСП изпитваше гордост, то това беше, че в партията имаше вътрешнопартийна демокрация. Ако Корнелия Нинова се държи като вътрешнопартиен диктатор, БСП ще има много сериозни проблеми“, категоричен е Цветозар Томов. 

„БСП играе периферна роля в протеста. Той не е на симпатизантите на тази партия. Официалната политическа линия на БСП е ясна – тя е в подкрепа на протестите, но си спомняме как Корнелия Нинова беше посрещната на излизане от БНТ от протестиращите. Вмешателството на симпатизанти на БСП ще предизвика остри вътрешни противоречия и сред самите протестиращи. Освен това, левицата няма ресурс да даде по-голяма подкрепа на хората по улиците и площадите. Ако имаше избран друг лидер на социалистите, можеше да се появят подозрения, че основният конкурент на Корнелия Нинова – Кирил Добрев, би сменил политическия курс на партията. БСП може да спечели следващите избори, но това ще се случи поради тежката

репутационна криза на ГЕРБ

Резултатът обаче няма да бъде по-висок от този, който левицата е печелила на предишни парламентарни избори. Това ще означава, че БСП трябва да си намери коалиционни партньори, а там възможностите ѝ не са особено големи. Аз не виждам основа, върху която да има стратегическо партньорство между БСП и Демократична България. Това са партии, които изповядват твърде различни ценности. БСП и ДПС имат богат опит във взаимодействията си. Те бяха заедно в три правителства. Този сценарий не трябва да се изключва, но много зависи от съотношението на силите в следващия парламент след евентуални предсрочни или редовни парламентарни избори. Като че ли политиката на ДПС след 2014 г. беше по-скоро за сближаване с ГЕРБ. Сега обаче ситуацията е различна. Всичко обаче зависи от ресурса на левицата след следващите избори. Лично аз не очаквам повишаване на броя на избирателите на левицата. Ако се появи нова лява вълна, то тя няма да се прелее в БСП, а по-скоро ще захрани други политически проекти. БСП си носи имиджа на бивша комунистическа партия, който отблъсква твърде много избиратели в България и налага лимит на влиянието ѝ. Всичко това формацията в този си вид няма как да го преодолее. В момента не виждам предпоставки за лява вълна. Протестите по-скоро са насочени към искането за нов политически морал, което не е идеологически мотивирано. Ако протестната вълна постигне целите си и се стигне до оставките на Бойко Борисов и на Иван Гешев, едва тогава можем да видим до колко левите политически идеи ще предизвикат вълна в предизборна обстановка. В момента

ние дори не знаем на какви „групировки“ може да се разцепи протестът

ако изчезне „дразнителят“. Когато народът на улицата говори за нов морал, вече става дума за криза на доверието. Всеки протест може да бъде разглеждан като социално-психологическа вълна. Когато хората реагират емоционално на политически събития, те в крайна сметка могат да се изразяват само в морални категории. Едва когато успеят, можем да изтеглим политическите мисли от моралната нетърпимост към политическото“, каза още социологът Цветозар Томов.