Момчил Дойчев

С началото на новия етап от хибридната война на Путинска Русия против Украйна, но и против ЕС, НАТО и целия цивилизования свят естествено се променя и спецификата на путинския режим. Започването на непредизвикана с нищо, открита агресивна война на територията на Украйна, милитаристичната характеристика на авторитарния режим придобива доминираща стойност.

Доминиращата досега клептократична характеристика отстъпва за сметка на 

милитаристичната доминанта

Диктаторът Путин премина границата, отвъд която приключва процесът на авторитарната консолидация на политическия режим.
Концепцията за „авторитарната консолидация на политическия режим“ се използва за характеризиране на политически режими на страни, в които се е провалила демократизацията и те са се върнали или се връщат обратно към авторитаризъм. Едва ли има съмнение, че това се отнася до пост-съветските политически режими като този на Лукашенко в Беларус след 1994 г. и за режима в Путинска Русия, особено след 2013 г.
Това което наблюдаваме сега е преход от авторитарна консолидация към тоталитарна консолидация. Нейна идеологическа компонента е 

нацификация на болшевишкия екстремизъм, 

така както е познат в своята милитаристична характеристика по времето на Ленин и Сталин. Тъй като мощната идеологическа конструкция на комунизма рухна, режимът търсеше идеологическа легитимация през последните 20 години в различни реакционни идеологически схеми – фалшиво примирение между червеното и бялото движение, православен фундаментализъм, евразийски и неоевразийски авторитаризъм. Идеите на руския фашист Иван Илин, на геополитическия мракобес Дугин са удобни именно в условията война. Мракобесието става същностна характеристика на режима и го превръща все повече в тоталитарен.