Кметът на София Васил Терзиев все още мълчи за възстановяването на  Мемориала на Първи и Шести пехотен полк в района на НДК, което бе спряно с еднолично негово решение. На 5 юли по време на изслушването му на извънредно съвместно заседание на Комисията по култура и на Комисията по архитектура в Столичния общински съвет, кметът обеща до дни да вземе решение като прецени всички възможни варианти за възстановяването на мемориала. По време на заседанието впечатляващо бе изказването на Борис Станимиров, председател на Съюза на възпитаниците на воненето на негово величество училище и родолюбивите потомци.  Той припомни, че инициативата за възстановяването на мемориали в градниката на НДК започва преди 30 години. Тя е подета от все още живите 550 царски офицери, кавалери на ордена за храброст и командири на частите на Първа софийска дивизия. От тези ветерани сега е останал само един - 101- годишният кап. Атанас Илев. От тогава шест кмета на столицата не могат да придвижат процедурата и да  започне възстановяването на войнишкия паметник. Три конкурса  проведени от Столична община, като третият е бил безупречен по всички правила, с обществени обсъждания.

Най-после след 30-години се видя светлина в тунела на тази сага. Вие угасихте тази светлинаq  г-н Терзиев, изтъкна Борис Станимиров. Той припомни, че паметникът е разрушен през 1979 година от комунистите, но Терзиев е първият кмет, който стопира възстановяването на паметника и се обявява срещу него, след перфектно проведен без забележки конкурс. Мемориалът на Първи и Шести полк не е въпрос на урбанистични търсения, той е въпрос на национална и военна памет, на идентичност, на самочувствие и традиции. Там са изписани имената на 3000 българи, доказали със смъртта си, че няма по-висока чест от защитата на Отечеството. Тежък грях, който тегне върху всички нас е невъзстановяването на този паметник, а това е християнски дълг. Този паметник е гроб, гроб на 3000 герои с конкретни, които нямат свой гроб на гробищата, за да ги  прелеем и да запалим свещ.  Техните кости лежат под  трънаците на Добруджа, на Македония и на Люле Бургас. Когато е изграден през 1934 година, мемориалът служи и като техен гроб, а техните потомци са отдавали почит там като на гроб в продължение на 45 години. За това е важно да го възстановим в оригиналния му вид и на оригиналното му място, а не просто да има някакъв паметник някъде, категоричен е Станимиров.  Според него Терзиев е  спрял процедурата с хартиени аргументи.

 Желязната дивизия  е воювала с руснаци, с англичани, французи, с гърци, сърби и румънци и ги е победила всички.  Така си е спечелила прозвището „желязната“, с книжни аргументи няма да надделеете над тези герои. Поправете тази грешка, г-н Терзиев, призова Станимиров.