Диман Георгиев*

Преди 7-8 години, като съпредседател в Съвместната комисия, създадена съгласно Споразумение за сътрудничество в областта на отбраната, между Република България и САЩ, бях заедно с настоящия президент Радев в Щутгарт. Докато си чаках реда, за да докладвам по въпросите, касаещи моя подкомитет, разсеяно слушах как Радев взема отношение по определен въпрос и с нотка гордост си мислех: “Колко уверено и с ясна дикция говори този генерал” В момента, в който завърши по определената тема, впечатление ми направи как членовете на комисията се споглеждат странно. От американска страна беше зададен уточняващ въпрос. 

Вече слушах внимателно

 Радев заговори отново, леко объркан, речта му не беше вече така гладка, запъваше се. Отговора, който даде, беше меко казано далеч от конкретния въпрос, свързан с длъжността му, командващ на ВВС. Още тогава разбрах, че зад красивата фасада от думи, които произнасяше, нямаше мисъл и смисъл. Тази сутрин по национална медия гледах как един от основните съперници на Радев, кандидат за президент, го призова на дебат. Уверен съм, че такъв дебат няма да бъде приет, няма да има. Съществува огромна разлика между това да наизустяваш заучени фрази и да ги произнасяш гладко, с прилична дикция и това да разбираш темата, да анализираш въпросите на опонента и да отговаряш смислено на тях. Радев никога няма да приеме дебат с никого. Вчера, на заседанието на Министерския съвет, свикано при него, той произнесе една ключова фраза, която определя неговия подход. “Кацаров доложи”. Вдигнатия юмрук и принесения директно от армията “специфичен” подход на комуникация в политиката не носи и няма да донесе нищо добро на България!

*Авторът е бивш началник отдел „Оперативна подготовка и бойна готовност“ към Национална служба „Военна полиция“. Преди месец сам напусна поста заради „…несъгласие с действията на служба „Военна полиция“ и ръководството на МО по случая с навлизането на американски военнослужещи в частен обект край Чешнегирово…“