Военно разузнаване: Москва се опитва да създаде втора зона на нестабилност в Западните Балкани

Основният фактор, оказал негативно влияние върху стратегическата среда на сигурност през 2022 г., и определящ предизвикателствата за националната сигурност на България, беше инвазията на Русия в Украйна. Успоредно, в регионален аспект деструктивна роля имаха индиректните опити на Москва да създаде втора зона на нестабилност в Западните Балкани, възползвайки се от съществуващите в региона проблеми и противоречия.

Активността на руските специални служби на и от територията на определени държави от Западните Балкани се повиши значително през 2022 г. в опит да се компенсират щетите, нанесени на руските легални резидентури чрез експулсирането на руски дипломати от редица държави в Европа, се посочва в доклада на Служба “Военно разузнаване” за 2022 г., предаде БГНЕС.

В доклада си от Службата посочват, че Кремъл не постигна първоначално поставените си цели да овладее в рамките на няколко дни конкретни зони и райони украинска територия, да блокира ефективно Киев в качеството му на център на тежестта, да предизвика смяна на централната власт в Украйна и да създаде плацдарм за последващи действия на конкретни вторични направления на запад. “Бойните действия преминаха през няколко фази с постепенно редуциране на линията на съприкосновение до настоящия фронт на активни бойни действия в източната и южната част на Украйна и периодично кинетично въздействие върху цели от предимно цивилната критична инфраструктура”, уточняват в доклада.

Според Служба “Военно разузнаване” продължаващият пълномащабен въоръжен конфликт оказва значително отражение не само върху Украйна и региона, но и в глобален аспект. “Развитието му и свързаните с това поуки от практиката наложиха редица промени в схващанията и подходите за водене на бойни действия, както на Русия и на Украйна, така и на НАТО и страните - членки. С цел предприемане на ефективни контрамерки и минимизиране на негативните последици, държавите от европейското и евро-атлантическото пространство наложиха адаптиране на политиките, плановете, военните способности и взаимодействието между страните в Алианса и в ЕС”, посочват от Службата.

“Ускориха се тенденциите към нарастващо глобално противопоставяне и преформатиране на международните отношения, а политиките на национално и на международно ниво бяха концентрирани върху усилията за преодоляване на възникналите социални, икономически и енергийни предизвикателства. През периода нито един от замразените конфликти в Черноморския регион не беше разрешен, като главната заплаха за сигурността произтичаше от войната на Русия срещу Украйна и от нарастващото противопоставяне между Кремъл и Запада. Формулират се заплахи за използване на ядрено оръжие и се реализират сравнително успешни опити за промяна на международния ред и европейската система за сигурност”, допълват от Служба “Военно разузнаване”. /БГНЕС