Антон Антонов

Парламентът утре решава съдбата си. Но не само своята, а на цялата политическа клас. Партията, наследница на БКП пък иска отново да узурпира държавата, като яхне цинично една криза, представяйки се за „строител и пазител” на Нова България. За всичко това трябва да има шут и той трябва да бъде бит от избирателите – у нас и в чужбина. 

Добре е, обаче, да разкажем как са работили и строили по времето на „монархизма” до 1944 година. А защо да не припомним на българите, софиянци и перничани и за най-дълго управлявалия кмет на София – инж.Иван Иванов, осъден от „Народният съд“ на смърт!

На 25 юли 1925 г. е публикуван Закон за строителство на водопровода „Рила – София“. Иван Иванов е назначен за директор на Дирекция за строителството на водопровода. Строителството се извършва в два етапа. Първият включва участъка Бистрица – София, който е изграден за по-малко от две години и на 24 октомври 1926 г. започва доставянето на вода от реките Бели Искър и Леви Искър. Вторият етап е свързан с изграждането на водопровод от село Бистрица до Рила. Той започва през 1928 г. Всички главни съоръжения са построени до края на 1932 г. Това са 16,1 km тунели, 35 km канали и 35 km железни тръбопроводи. Тунелите, камерите и каналите са измазани с инертол и на 23 април 1933 г. на специално построения за целта басейн на стадион „Юнак“ е тържествено осветен „Рилският водопровод“.

И за таза градивна дейност с постановление на Министерски съвет от 23 май 1934 г. и Указ 210 на цар Борис III  Иван Иванов е назначен за кмет на София. По време на неговото управление започва планомерното изграждане на важни административни сгради. Сред тях са Съдебната палата, Народната библиотека, сградите на Българска народна банка и Министерство на вътрешните работи. Изградени са също и Централната сграда на Софийския университет (1934), зала „България“ (1937), паметника на Патриарх Евтимий (1937), Музикалния театър (1938), сградата на Столична община (1939), Военното издателство (1944) и др.

На 30 ноември 1935 г. е подписан договор с Акционерно дружество „Оград“ за строеж на стена на язовир „Бели Искър“.
На 12 април 1938 г. е утвърден Наредба-закон за планово и целесъобразно застрояване на София чрез разработването на градоустройствения план от проф. Адолф Мусман. Улиците се павират, ремонтират се и се модернизират Борисовата градина и Южния парк, улиците и булевардите се озеленяват. Коритата на Владайската и Перловската река са облицовани с камък. 

За „водната криза“  днес и язовирите, строени по времето на социализма

Проява на свръх цинизъм е, че когато изправят кметът на София пред мракобесния "народен съд", комунистите решават да го пуснат, за да строи язовир "Искър", наречен даже "Сталин"!!! И този най-голям български язовир е негово дело! А днес, Корни и нейните платени и безплатни глашатаи бръмчат из чатове и олигархични медии, че "язовирите построиха комунистите, а сега демократите ги разрушиха..."

Всичко, съградено по времето на тоталитарната власт, е построено от обикновените хора насила, върху "текезисираните" земи и национализирани имоти, с парите от банките на българина, а днес то се приписва на онази тоталитарна власт. И то власт подарена на една полуграмотна шайка, от една чужда армия-завоевателка ! За всичко останало няма смисъл да пишем. Все още има много жив народ и помни това... Наистина, паметта не може да е само еднопосочна!

Веднага след Деветосептемврийския преврат кметът инж. Иванов е арестуван. Първоначално обвиненията срещу него са икономически, а после и политически. На 22 април 1945 г. е осъден от Народният съд на смърт. След обжалване присъдата му е намалена на 15 години строг тъмничен затвор. На 9 декември 1946 г. е помилван и освободен от затвора. През 1948 г. е съдебно реабилитиран. По нареждане на Георги Димитров е включен в хидротехническото строителство в България. Възстановено е правото му на работа като инженер.

През 1947 г. от Министерство на електрификацията му е възложено ръководството на комисия за проучване, проектиране и построяване на най-големия български язовир „Искър“. В 1948 г. е назначен за главен инженер на Енергохидропроект. Ръководи проучването на река Искър и поречието му. През 1950 г. започва подготвителната работа за строеж, както и строителството на ВЕЦ „Пасарел“и ВЕЦ „Кокаляне“.

Високо се оценява приносът му за напояването в Пловдивско и Хасковско, каскадата „Белмекен – Сестримо“, изграждането на язовир „Жребчево“. 
Другарко Нинова, та вашата партия управлява еднолично 45 години, а през последните 30 не един неин член е на върха на властта. Да ви питаме тогава – кои са богатите?

Или инж. Иванов и десетки като него, защо не и строителите след него, даже и тези на амортизираните язовири и съоръжения от миналото, днес отново ще изправим пред „народен съд“. Или ще превърнем в изкупителни жертви няколко политици, другарко Нинова? И Вие, и вашата партия, кога и за какво ще поемете някаква отговорност – както преди, така и сега? За нищо! Тогава, за какво ви е този цирк?

Та, само преди 30 години кризите – водни, енергийни, хлебни и т.н. бяха перманентни и регламентирани. Но тогава всичко беше подредено - първо станахме равни, като взеха всичко по неравно, даже „народният съд“ прочисти стърчащите - по ум, сой и имотност, за да е по-лесно за неграмотниците да управляват.. Даже ни закрепостявяха трайно с някаква наредба по места, които не сме избирали и искали, както не е било и „по турско“  дори… Е, имаше и „привилегии“, но за тях, които имаха своето „продължение“ чак до наши дни, но под други форми. 
Добре е обаче да знаят, че дори да са в парламента или вече са се докопали до властта, за тях също ще има ден и час за равносметка. И те понякога идват бързо!

Или всекиму своето…

Както казва максима в Corpus Iuris Civilis на Юстиниан Велики: „Справедливостта (правото) е в постоянната и твърда воля да се раздава всекиму своето“ (Iustitia est constans et perpetua voluntas ius suum cuique tribuere, Digesta I, 1) и в неговата Iuris praecepta sunt haec: „Предписанията на правото са такива: да се живее честно, да не се вреди другиму, да се отдава всекиму своето“ ( Honeste vivere, alterum non laedere, suum cuique tribuere, Digesta I, 1, 4).