Днес народните представители ще започнат разисквания по внесения вот на недоверие на Министерския съвет с министър-председател Николай Денков. Гласуването на проекта на решение е не по-рано от 24 часа след приключване на разискванията, предаде репортер на БГНЕС.

Вотът на недоверие е заради провала на правителството в сектор енергетика. В мотивите си вносителите от БСП, Възраждане и ИТН посочват, че в недалечното минало България беше безспорен енергиен лидер в Югоизточна Европа. Атомната централа в Козлодуй, уникалният по мащаби комплекс “Марица-изток”, перспективата за изграждане на АЕЦ “Белене” и още редица други предприятия и съоръжения гарантираха за десетилетия напред това, че България ще бъде напълно обезпечена енергийно и ще произвежда електроенергия така, че да гарантира сериозни печалби от износ.

В годините бяха затворени блокове на АЕЦ “Козлодуй”, зачеркна се проектът АЕЦ „Белене“, провалени бяха газопроводът “Южен поток” и нефтопроводът „Бургас-Александруполис“, а бъдещето на въгледобива у нас ставаше все по-неясно. Близо 15 години управляващите от ГЕРБ не направиха нищо, за да защитят националния интерес - нещо, което видяхме нагледно, че е възможно и в рамките на ЕС, тъй като днес поляците не се притесняват за своите мини и ТЕЦ-ове, подчертават вносителите. Според тях, сегашната управляваща коалиция е продължила тази политика и днес тя достига до своя логичен край, под опеката на най- безпринципната политическа сглобка в новата българска история. В допълнение към всичко това, мнозинството в парламента взе решение правителството да продаде оборудването за АЕЦ „Белене“ и да постави в риск доставките на ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй“. България е на път да се превърне от износител на електроенергия във вносител, с всички произтичащи от това рискове, отбелязват вносителите.

Те припомнят, че още в 44 НС, на 31.01.2020 г. е прието решение, което гарантира, че въглищни централи в България няма да бъдат закривани в обозримо бъдеще и държавният ТЕЦ - 2 ще бъде обезпечен да работи на пълен капацитет в дългосрочен план.

На 12.01 тази година, на практика с пълно мнозинство в Народното събрание беше прието решение за предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост в част енергетика и по-конкретно да отпадне ангажиментът за намаляване на въглеродните емисии с 40% до края на 2025 г. спрямо 2019 г.

През юли тази година беше прието решение, което гарантира, че терени на "Мини Марица- изток” няма да бъдат разпродадени на различни компании - процес, който щеше да ускори неимоверно ликвидацията на въгледобива в региона на Стара Загора. Решение, което обаче беше напълно неглижирано, както от служебния министър на енергетиката Росен Христов, така и от неговия наследник Румен Радев, заявяват вносителите на вота.

На фона на всичко това, българското правителство изпрати на Европейската комисия Териториални планове за справедлив преход, които противоречат на редица вече взети в НС решения. Имайки предвид, че България е парламентарна република, приемаме за напълно недопустимо изпълнителната власт да неглижира решения на върховния си законодателен орган. Затварянето на енергийни мощности от 3650 MW за сметка на увеличаването на капацитета на ВЕИ в България с 3500 MW допълнителни мощности, предимно от вятър и слънце, до 2026 г., без те да са резервирани от конвенционални производства на електричество (ТЕЦ, АЕЦ или ВЕЦ) излага на риск цялата енергийна система на страната и нейната сигурност.

Социалният ефект ще бъде катастрофален Безотговорните действия на това правителство подписаха смъртната присъда на българската енергетика, чиято чернова беше старателно подготвяна дълги години от правителствата на ГЕРБ. Цели региони в Южна България са под риск от икономическа катастрофа, която ще доведе до обезлюдяване и в последна сметка до демографски колапс в нашата страна, заявяват още в мотивите си вносителите на вота на недоверие.

БГНЕС припомня, че това е първият вот на недоверие срещу правителството с премиер Николай Денков. Дотук се стигна след повече от 12 дни протести и блокади на миньори и енергетици, с искане за изтегляне на Териториалните планове за справедлив преход от европейските институции. Протестиращите вече подписаха споразумение с управляващите, а Народното събрание го одобри. Според споразумението държавата се ангажира да не затваря административно нито въглищни, нито електрически централи. Въпреки това част от протестите продължават, припомня БГНЕС