Волен Сидеров

Голям напън беше последните два месеца - проглушиха ушите на българите, как на 12 януари щели да дойдат 50 хиляди и да влязат в Народното събрание, ако не падне зеленият сертификат.

Нито падна зеленият сертификат, напротив, гласуваха да е задължителен за всички, които влизат в Парламента, а от обещаните 50 000, на площада видяхме около 2000. Но най-важното е, че там не видяхме Костадин Костадинов, когото през последните месеци го наричат новия “Новият Волен”. С две думи - водач на народа, какъвто не са виждали досега, - така поне прочетох в социалните мрежи. Даже с Ботев и Левски го сравняват.

За Левски и Ботев не мога да говоря, те са национални герои. За  Волен - мога. Защото, това съм аз. С 20-30 годишен стаж в обществената работа и с толкова много сблъсъци с властта, която и да е тя, за които не могат да сънуват хората от поколението на Костадин.

Той е по-млад от мен и съм му давал съвети . Не се вслуша в тях. Негова работа. Само че лидерството означава смелост. 
Аз не бих си останал в къщи, ако съм свикал хора на площада, защото съм “карантиниран”. Щях да изляза и

да поведа тия, които съм призовал,

защото те чакат именно мен, а не заместникът ми да говори пред тях. Пък ако ще да ме глобят или арестуват, и двете мерки са ми ги прилагали.
И тук тънката, но всъщност много дебела разлика между мен и Костадин. 

Не, не е новият Волен, защото Волен щеше да е на площада, а не от вкъщи да скандира “Да живее България!”, като Костадин или като другаря Георги Димитров, който бягайки във Виена след Септемврийското въстанише през 1923 г. казал от границата на умиращите жертви тук: “Горе главата, славни борци!”  
Да си лидер не означава да ходиш по телевизии и да говориш като навит с пружинка, да си лидер означава да си най-отпред, когато има битка. Аз винаги съм го правил. За Костадин не е е сигурно. Затова моля пишещите във Фб да на наричат Костадин “новия Волен”, просто защото е далеч от това сравнение.