Адв. Станислав Станев

Кой може да разследва главния прокурор в България? Този въпрос бе превърнат от политическата пропаганда у нас в централен за реформата в правосъдието през последните две години. И макар че отговорът му вече е ясен още от лятото на 2020 година, когато Конституционният съд недвусмислено заяви, че абсолютно

 всеки прокурор в държавата може да разследва главния,

 стига да има достатъчно данни, че е извършил престъпление, политическият натиск и манипулациите по темата с т.нар. „механизъм за разследване на главния прокурор“ продължиха.
В един момент говоренето за този механизъм се изроди и политиците започнаха открито да заявяват намерението си механизмът да е не за „разследване“, а за директен  „контрол“ над главния прокурор. Тук възникна и първият важен въпрос - има ли изобщо в целия демократичен свят правова държава, в която изпълнителната и законодателната власт да „контролират“ съдебната? У нас явно отговорът се оказа положителен. Вярно е, че след решението на Европейския съд по правата на човека по делото „Колеви vs. България“ от години насам се търси такъв механизъм, чрез който да се осъществява обективно разследване върху фигурата на главния прокурор. Вярно е обаче и че от вече 2 години решенията, които политиците в България предлагат от една страна показват чисто личностна неприязън към настоящия главен прокурор Иван Гешев, а от друга – 

противоречат на конституцията на страната

Не е тайна, че Гешев е сериозен опонент на определени политически зависимости и олигархични кръгове още от преди встъпването му в длъжност. Веднага след като той бе избран и даде заявка, че ще бъде безкомпромисен към всеки нарушил закона, особено към маститите кражби, характерни за нашите ширини още от началото на т. нар „преход“, срещу него започна невиждана кална кампания -  медийни атаки, доноси, инсценировки на протести, сигнали срещу него и близките му във всевъзможни институции, проверки, натиск да подаде оставка, опити за законови промени, опит за атентат срещу него. 

С две думи – война

Така в унеса си да съборят Гешев и явно да му затворят устата, се стигна до приемането преди около 2 седмици  на един определен от поредица правни експерти и юристи като „мракобесен“ закон за „разследване на главния прокурор“, предложен на два пъти от служебния министър на правосъдието Крум Зарков, който изобщо повдига въпроса за това има ли в България действаща конституция. Паралелно с това във Висшия съдебен съвет бе спретната и процедура по отстраняването му с любезното съдействие на няколко членове на Прокурорската колегия, явно за да е максимално сигурно, че ако не може да бъде махнат по единия от предвидените механизми, то другия ще проработи. 
Защо обаче този „механизъм за разследване на главния прокурор“ е противоконституционен? Причините, изтъквани нееднократно от българските юристи, в това число и от върховните съдии от ВКС, не са малко. Първо – крещящо нарушение на основния закон на страната е даването на правомощия на съдия да разследва, пък било то и по дело срещу главния прокурор. Според българската конституция право да разследват и да наблюдават досъдебни производства имат единствено прокурорите. Обръщането на пирамидата на наказателния процес като на арбитъра в него се дава право да провежда разследване е гавра с конституцията, твърдят юристите. 
Скандален е и начинът, по който подобно правомощие на съдиите бе вкарано в закона. За да се промени логиката в наказателното правораздаване до такава степен не просто е нужна промяна в конституцията, а е нужно дори свикване на Велико народно събрание, което изисква 161 гласа на народни представители, колкото и да им се иска на политиците това да не е така. И понеже явно настоящите политически представители не разполагат с толкова гласове, решиха да минат по бързата писта – приеха 

противоконституционен закон,

 само и само Гешев да бъде изчегъртан мигновено. За последиците ще мислят после.
Последното от своя страна представлява отявлена дискриминация и второ мнение по въпроса, че закон intuitu personae е недопустим няма. Ако попитаме всеки нормален европейски юрист, от която и да е държава член на Европейския съюз, макар и правните системи явно да се различават една от друга, то със сигурност ще чуем мнението, че не може и е нечувано законодателната власт да създава закон само за един човек (или дори за няколко). В противоречие с принципа на правовата държава, разделението на властите, равенството на гражданите пред закона и изобщо – на върховенството на закона, е политиците да изковат и да приемат закон, който по същността си цели единствено настоящия главен прокурор да бъде отстранен и в крайна сметка заменен с такъв, който е удобен на настоящото политическо статукво. 
Проблемите на закона, приет в борбата на политиците с Гешев, не спират дотук. Изредените обаче са най-ярките примери за противоконституционни норми и най-явните доказателства, че в случая не се цели съдебна реформа, а саморазправа.
Мракобесният „Крумов закон“, както придоби популярност „механизмът за разследване на главния прокурор“, вече е в Конституционния съд. Предстои и произнасяне на конституционните съдии, което обаче може да се проточи дълго. През това време обаче истината не бива да се крие и обществото на висок глас трябва да признае, че отново се върнахме във времената, в които явления като Народния съд бяха нормални. А хора като Иван Гешев отново стават изкупителни жертви на политическите борби за власт и надмощие, нещо недопустимо за времената, в които живеем, без значение кой харесва личността му или не.