Защо тласкаме Северна Македония в прегръдката на Москва и Белград?

Николай Ненчев

Изграждането на стратегическо партньорство с Република Северна Македония е от изключително значение за утвърждаването на българските национални интереси и национална сигурност. Бързото приемане на Република Северна Македония в НАТО и започването на преговори за членство в ЕС ще допринесат за стабилността и просперитета на България. От тази гледна точка подкрепих подписването на Договора за добросъседство и приятелство от 01.08.2017 г.
Притеснен съм, че огласената Рамкова позиция на българското правителство по преговорите на Република Северна Македония за бъдещо членство в Европейския съюз е излизане от параметрите на Договора и

ще затрудни отношенията между двете страни

Страхувам се че тя ще постави България в изолация и работи единствено в полза на чужди сили, които не искат стабилност и благоденствие в нашия регион.
Няма съмнение, че част от българския народ на ранна фаза на неговата национална консолидация е бил силово откъснат и в премеждията на 20 век е формирал своя македонска национална и езикова идентичност. Няма съмнение, че за дълъг период македонската идентичност е била в рамките на общобългарската. В рамките на България тя си остана такава, въпреки престъпната политика на БКП за „македонизация“, извършвана под диктата на Съветския съюз. Но също така е вярно, че извън границите на България, в условия на чужда окупация, македонската идентичност се превърна в щит срещу чуждата асимилация. Именно тази македонска национална консолидация в рамките на Югославската федерация спомогна за превръщането на Македония в независима държава. За нейна чест България беше първата страна в света, която по времето на правителството на Филип Димитров призна независимостта на Македония. За съжаление беше лансирана тезата, че България признава държавата Македония, но не признава македонската нация и македонския език. Това за нашите партньори в ЕС и НАТО е непонятно. В съвременния свят под нация се разбира група с общо управление, независимо от техния етнически произход.

Колкото до македонския език, той без съмнение е кодифициран на база на говори, които в миналото са били определяни като български. Но с писането на унизителни звездички (*) след понятието македонски език, ние само ще втвърдим нежеланието на хората социализирани като македонци да

не желаят да приемат историческата истина

Обидно е и разделението „българска история“ до 1945 и „македонска история“ след тази дата. Нима Република Северна Македония не е наследник на българската история? Възможно ли е те да „крадат“ историята на нашите общи деди?
Историческият спор не може и не бива да е междудържавен. Той трябва да бъде обществен! Той трябва да се води в македонското, но и в българското общество! Ние политиците трябва само да осигурим подходящата рамка, така щото никой историк, или учен да не бъде упрекван, че отстоявайки едно, или друго разбиране „предава националните интереси“.

Днес в Северна Македония силите, които се противопоставят на Договорите с България и с Гърция, които не желаят Северна Македония за стане член на НАТО и на ЕС, използват Рамковата позиция за бясна пропаганда срещу смелите македонски политици, които подадоха ръка на България. Какво целим с нашата позиция? Да ги свалим? НА власт да дойде ретроградно правителство, което да прекъсне разговорите с България и да върне Северна Македония в прегръдките на Москва и Белград? Така ли ще защитим националния си интерес.
Историята е била каквато е била. Тя няма да се промени, колкото и някои да я отричат. Но най-важна е историята, която творим днес. Нейните последици ще се усещат с десетилетия напред!