Александър Андреев, Дойче Веле

Защо българите са нещастни? Защо напускат масово страната си?

Според различните статистики брутният вътрешен продукт на глава от населението в България се е увеличил със 150% спрямо 2000 година, а доходите на статистическия отделен българин почти са се удвоили за последните десет години. Според Световната банка условията за бизнес в България са добри, а според Еврокомисията страната стои съвсем прилично в световното дигитално съревнование. Защо тогава споменатият статистически отделен българин е на 77-о място в света по усещане за щастие?

Обяснението

В две класации България вече от години категорично заема едни от последните места в ЕС - и точно тези класации дават отговор на въпроса за националното усещане за нещастност. Коя е най-корумпираната държава в Европейския съюз? България, напоследък редом с Унгария. Къде образованието се намира в най-трагично състояние, а равнището на практическата неграмотност е най-високо? Пак в България. Ако добавим към това и окаяното българско здравеопазване - картината се окръгля.

А сега да погледнем споменатите класации с обратната оптика. Сред най-добре образованите нации, сред държавите, където индексът на щастието е най-висок, а равнището на корупция е най-ниско, сред държавите с рекорден индекс за добър живот винаги се натъкваме на едни и същи имена: Финландия, Швеция, Норвегия, Швейцария, Дания.

Човек трябва да е сляп, за да не види, че хората са щастливи и живеят добре там, където няма корупция, а образованието е на високо равнище. Да не говорим, че между двете също има пряка връзка. Полуграмотните хора, които бликат от българската образователна система, едва ли особено се замислят за корупцията. По-скоро обратното: тя е тяхна естествена среда, включително и в учебните заведения. Българското образование очевидно произвежда висока степен на патриотизъм и твърде ниска чувствителност към корупцията. Младите хора с пословичните татуировки на Левски и Ботев по прасците си едва сричат елементарни текстове, но пък са сръчни в даването на подкупи на пътни полицаи - четем го едва ли не всеки ден в медиите. В допълнение: доброто образование учи децата и юношите не само да четат и да смятат - то им дава морален компас в живота. Компас, който винаги им сочи как да обърнат гръб на корупцията. Такъв компас, впрочем, им дават и медиите, а медийният плурализъм в България е сериозно увреден в сравнение с останалите държави от ЕС. И това го твърдят не навиканите "Репортери без граници", а евродепутатът Даниел Фройнд и неправителственото журналистическо сдружение "The European Correspondent".

Да, българите все още са най-бедните в целия ЕС - и в този смисъл би било цинично да ги успокояваме с баналното "Щастието не е в парите". Но доходите им очевидно растат с респектиращи темпове, докато хората се чувстват все по-нещастни - това показва и българският национален "Индекс на щастието" на агенция "G Consulting" и социолога Живко Георгиев, публикуван миналата година. В коментара си към него главната редакторка на списание "Мениджър" Весислава Антонова подчертава и още нещо много важно: "Сериозната разлика между нас и скандинавските страни, които винаги са в топ 3 на най-щастливите в света, е, че там хората имат доверие на държавата и държавните институции".