Лиза Хенел, Дойче Веле

Ден на освобождението, Ден на победата, Ден на победата в Европа: краят на Втората световна война в Европа и победата над националсоциализма имат много имена. В някои държави като Франция и Словакия денят е национален празник, а в Германия се отбелязва като възпоменателен ден. След 12 години брутално нацистко управление, почти шест години война, 60 милиона жертви и шест милиона избити евреи, на осми май нацистка Германия е победена и войната свършва.

Капитулацията е подписана няколко пъти, затова и в различните страни краят на войната се отбелязва на различни дати. В нощта на шести срещу седми май 1945-а генерал Алфред Йодл подписва официално в Реймс капитулацията, която влиза в сила на осми май 1945-а.

Съветският диктатор Йозеф Сталин обаче организира втори акт на капитулация на "своя" територия: в нощта срещу девети май фелдмаршал Вилхелм Кайтел поставя в съветската квартира в Берлин-Калрсхорст подписа си върху документа за капитулация. Затова и Русия чества победата на 9 май. В Нидерландия пък празниците започват още на 5 май: на този ден се чества "Bevrijdingsdag" - краят на германската окупация.

За Германия въпросът с осми май е сложен

Германия има нужда от време, за да реши как да се отнесе към събитието от осми май. За населението с капитулацията започва тъй нареченият "час нула" - първоначално никой не иска да се обръща назад. Денят символизира едновременно поражение и освобождение, което е твърде объркващо за младата следвоенна република. А новооснованата Германска демократична република (ГДР) в Източна Германия тръгва по съветския път на развитие, обявява се за антифашистка държава наследничка и така отхвърля всяка отговорност за стореното от нацистка Германия.

В Западна Германия избягват да говорят за този ден. Първият германски канцлер Конрад Аденауер дори е настоявал да се ускори приемането на Основния закон (Конституцията), за да съвпадне то с датата осми май (1949 г.). Архивите пазят неговите думи: "За нас, германците, това наистина е първият радостен ден от 1933-а година насам".

По-късно германският президент Рихард фон Вайцзекер ще нарече осми май в една своя историческа реч "ден на освобождението" от човеконенавистната система на управление на националсоциалистите. През 2020-а година осми май еднократно бе обявен за официален празник, а оттогава насам се отбелязва като ден на възпоминание. Оттогава не секва и дискусията за това дали този ден да не бъде трайно обявен за празничен.

В Русия: за вътрешнополитическа употреба

В Русия "Денят на победата", както е наричан в цялото постсъветско пространство, десетилетия наред бе и ден на траур - заради милионите жертви, дадени от Съветския съюз във Втората световна война. Но през последните години това се променя. Президентът Владимир Путин все повече използва този ден за вътрешнополитически цели. Още през 2020-а година изследване на германската фондация "Наука и политика" стигна до извода, че Путин разказва съветската история все по-едностранчиво, за да изглежда неговият режим по-силен и като продължител на великата сила СССР.

При управлението на Путин например се върнаха помпозните военни паради на Червения площад. На миналогодишния руският президент заяви следното: "Русия защитава последователно международното право. Същевременно ние твърдо ще защитаваме нашите национални интереси, за да гарантираме сигурността на нашия народ. А смелите руски въоръжени сили, наследници на войниците на победата, са надеждна гаранция за това". В традициите на Червената армия Путин пропагандира образа на застрашената велика империя. В това се вписва и обстоятелството, че още от 2014-а година, а отскоро с нападението над Украйна през февруари т.г., той определя Украйна като "фашистка", с което отново прави връзка с нацистките времена.
"Путин и руската държавна пропаганда превърнаха историческата капитулация на Германия на девети май 1945-а година в наратив за актуалните политически действия на Кремъл. Съветската победа над нацистка Германия се използва от режима на Путин като оправдание за започнатата от него на 24-и февруари завоевателна война срещу Украйна", казва в тази връзка експертът по руските въпроси в ДВ Инго Мантойфел. Така девети май изгуби една от функциите си - да напомня за страданието на милиони хора и се превърна в агресивен инструмент за пропаганда на путинова Русия, добавя той.

Опасения за разширяване на войната

В същия контекст от седмици се спекулира, че сега на девети май Путин ще използва историческата дата за подклаждане на пропагандата си във войната срещу Украйна. Експерти се опасяват, че е възможно на девети май Путин да обяви всеобща мобилизация, което ще му осигури десетки хиляди войници допълнително. А украинското разузнаване предупреди, че Путин може би планира военен парад и в окупирания украински град Мариупол.

Така девети май вместо в ден за възпоменание окончателно се превръща в пропаганден инструмент.