Турция се стреми да засили ролята си на геополитически играч, който не се страхува да използва стратегически активи и политически възражения, за да постигне трудни сделки, дори с риск да раздразни съюзниците си, твърдят Ан Шао и Бурчин Герцек в коментар за Агенция "Франс прес".

Анкара е играч по всички регионални въпроси - от войната в Украйна, морските коридори и разширяването на НАТО до нахлуванията в Ирак или Сирия и търканията със съседна Гърция. А президентът Реджеп Тайип Ердоган, който е на власт от 2003 г., може да използва всички тях, за да подобри репутацията си на силен лидер в навечерието на несигурното си преизбиране през следващата година.

От едно дипломатическо досие до друго Ердоган удря с юмрук по масата, настоявайки за сигурността и интересите на страната си.

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен предупреди, че турско нахлуване в съседна Северна Сирия, което Ердоган обяви като начин да "прочисти" границата от кюрдски бойци, ще подкопае регионалната стабилност.

Изглежда, че Ердоган не е готов да се вслуша в предупреждението му.

Турският лидер отправя заплахи в разгара на кампанията на Швеция и Финландия за присъединяване към Организацията на Северноатлантическия пакт, на която той се противопоставя с аргумента - според анализатори основателен - че скандинавските страни приемат "терористи" от ПКК, Кюрдската работническа партия и нейните съюзници. Съюзниците на ПКК са обект на планираната военна операция в Сирия, която има за цел да създаде 30-километрова "зона за сигурност" по границата. От средата на април в Северен Ирак вече е в ход турска офанзива по същите причини.

"Дипломатическа възможност"

Ектан Тюркьолмаз, анализатор от Централноевропейския университет във Виена, заяви, че Ердоган вижда възможност в дебата за членството в НАТО.

"Той се опитва да превърне въпроса в дипломатическа възможност", каза Тюркьолмаз. "Швеция и Финландия се оказват задължени да обсъждат "опасенията" на Турция. Които всъщност съответстват на правото, за което Турция претендира - да третира "терористите" по начина, по който иска", каза той.

Според Сонер Кагаптай, специалист по Турция от мозъчния тръст Washington Institute, неговата настойчивост на този фронт служи и на вътрешнополитическите му изчисления преди президентските избори през юни 2023 г.

"Разбира се, че Турция има основателни опасения по отношение на ПКК и шведските връзки с ПКК и YPG" - кюрдските бойци в Сирия“, казва Кагаптай пред АФП. "Ердоган подготвя обществеността за една добра битка с Европа, която вероятно ще спечели така, че шведите ще предприемат стъпки, за да отговорят на опасенията на Турция по отношение на YPG и ПКК", каза анализаторът. "Въпреки че те няма да направят всичко, което Турция иска, Ердоган ще твърди, че това е победа и ще я представи като битка, в която е поставил европейците на колене", каза Кагаптай. "И в крайна сметка това ще повиши имиджа му на силен на деня в световен мащаб, от което той ще се възползва във вътрешен план", каза той.

Анализатори също така заявиха, че Ердоган се надява да използва въпроса за членството в НАТО, за да разреши спора за F-16 - американски изтребители, поръчани и частично платени преди Вашингтон да спре сделката, след като Анкара придоби руска система за противоракетна отбрана С-400.

Последните търкания на Турция с Гърция служат за хвърляне на камък в гладкото функциониране на НАТО, като Ердоган обвинява Атина, че блокира доставката на F-16.

Дразнеща позиция

За Сонер Кагаптай всичко се свежда до сигнала на Ердоган до президента на САЩ Джо Байдън:

"Обадете ми се! Имаме искане за закупуване на F-16, което е заседнало в Сената на САЩ... Тогава с удоволствие ще оттегля ветото си за присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО", казва той.

Дидие Билион, анализатор от базирания в Париж Институт за международни и стратегически отношения (IRIS), заяви, че "позицията на Ердоган със сигурност е дразнеща, но възраженията му често са добре обосновани".

"И отвъд изнудването, в крайна сметка ще бъде намерен компромис", каза Билион.

Трудно е да се заобиколи турският президент, който досега успяваше да поддържа отношения с Киев, въоръжен с турски дронове, без да отчуждава Москва, смята Елизабет Аунина, анализатор от Амстердамския университет.

"Забележително е, че въпреки липсата на значим напредък в посредничеството, Турция все още остава надежден външен наблюдател, смятан за достатъчно добър за посредничество както от Украйна, така и от Русия", казва Аунина.

Руският външен министър Сергей Лавров трябва да посети Турция в сряда, за да обсъди създаването на "коридори" в Черно море за износ на украинска пшеница. Анкара предложи помощта и на военноморските си сили, а засега Русия създава впечатление, че обмисля плана. Това ще бъде второто посещение на Лавров след разговорите през март в южния град Анталия, които остават единствената среща лице в лице с украинския му колега Дмитро Кулеба от началото на войната в края на февруари.

Превод: БГНЕС