„Мигрантите, минаващи през България през последните три години, са афганистанци, сирийци и мароканци. Има и малки бройки от други държави“, каза пред бТВ Атанас Русев , директор на програмата „Сигурност“ в Центъра за изследване на демокрацията.
„Миналата година преобладаваха гражданите на Афганистан. През тази година повече стават сирийските граждани. Едно от обясненията е случващото се в Турция. Там предстоят избори. Антимигрантската реторика е много силна в предизборната кампания. И опозиция, и управляващи казват, че ще намалят броя на сирийските мигранти. Ердоган заяви, че един милион сирийски бежанци ще бъдат върнати в Сирия“, добави той.
„За мигрантите Европа не е само икономическо спасение. Европа предлага добра социална мрежа, която се опитва не само да приеме мигрантите, а да ги интегрира, да започнат работа и да станат част т обществото. Това е стимул за тях“, посочи Атанас Русев.
Според него след случилото се в Нагорни Карабах може да се очаква арменски граждани да търсят убежища в Европа.
„Мигрантските кризи не могат да бъдат решени с полицейски средства. Не можем да спрем всички хора, които бягат от конфликти или тежка хуманитарна ситуация. Трябва да се търсят политически решения и механизми за подпомагане на тези страни, които са най-засегнати от такъв тип конфликти и приемат огромен брой бежанци“, допълни експертът.
Още от Свят
Мелони е притисната отдясно от настъплението на крайнодесния Ваначи
Роберто Ваначи е бивш генерал и член на Европейския парламент. При очаквани избори още през пролетта неговата крайнодясна партия „Национално бъдеще“ бележи ръст в социологическите проучвания, съобщава Политико
Хиляди жители на остров Флорес в Индонезия чакат помощ след смъртоносното земетресение
Мощното земетресение с магнитуд 7,7 отне живота на най-малко 48 индонезийци и рани над 100. В някои райони няма електричество и телекомуникации, а част от пътищата за достъп са блокирани.
Турция: Египет може да стане част от съвместното отбранително споразумение
Документът, подписан в Мека от президента Ердоган, саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман и пакистанския премиер Шехбаз Шариф, съдържа клауза за колективно възпиране, сравнявана от анализатори с разпоредбата за взаимна отбрана на НАТО