Атина обвини Скопие в подбуждане на македонистки сепаратизъм в Северна Гърция

Атина забрани на известния македонист Сотир Лукровски да влезе в страната навръх Илинден, 2 август.

Гръцките медии описват Лукровски като "един от най-екстремните представители на македонисткото движение срещу Гърция".

"Официалното правителство на Северна Македония насърчава и укрепва организациите на "егейските македонци". Това очевидно означава, че се правят опити за увеличаване на сепаратизма в Централна и Западна Македония, които (опити) получават държавна подкрепа в нарушение на Преспанския договор", пише гръцкият вестник "То Парон". Медията посочва, че "македонците в Овчарани използват македонския топоним за населеното място, а не гръцкия - Мелити".

Политиката на властите в Атина, особено на премиера Кириакос Мицотакис, е подложена на остра критика:

"Правителството от време на време само заявява, че Християн Мицкоски ще срещне пречки по европейския път на страната си. Продължителното използване на термина "Македония" показва нуждата от незабавна мобилизация на правителството в Гърция. Очевидно е, че Скопие тласка нещата към Международния съд, за да легитимира на международно ниво използването на термина "Македония" и за да принуди Гърция да премине през дългия и труден процес на обжалване в Хага. Надяваме се, че ако бъдем отведени в Хага, правителството и МВнР да се погрижат навреме да наберат сериозна група адвокати от Гърция и чужбина, а да не се задоволят със собствените си "юридически познания" и полузнания...".

"То Парон" посочва, че атмосферата сред гръцката диаспора се нажежава.

Влиятелната гръцка Панмакедонска асоциация в Австралия пита "как е възможно гръцките власти да разрешат отварянето на църквата на архим. Никодим Царкняс, „Св. Злата Мегленска“ в Аридея, Воденско.

"Позволено е да работи православна църква на славяните, която поддържа силни връзки с Вардария/Скопие, твърди, че Александър Велики е от Скопие и има по-малко от 100 последователи. Тъжно и шокиращо е, че гръцките власти позволяват нещо подобно", настояват от Асоциацията.

БГНЕС припомня, че Преспанският договор бе подписан на 17 юни 2018 г. в с. Нивици на брега на Голямото преспанско езеро. Споразумението бе сключено от външните министри на двете страни Никос Кодзиас и Никола Димитров в присъствието на премиерите Алексис Ципрас и Зоран Заев. Договорът сложи край на дългогодишния спор за името на тогавашна Република Македония между властите в Скопие и Атина. От месец май насам, когато ВМРО-ДПМНЕ и Християн Мицкоски спечелиха изборите, споразумението беше нарушавано многократно от Скопие, едновременно с неспазването на Договора за добросъседство с България. | БГНЕС