Продължава незаконната експлоатация и разграбване на азербайджанските природните ресурси в региона Карабах в Азербайджан, където понастоящем са разположени миротворците на Руската федерация. 

Фактите за незаконната експлоатация на минерали, метали, дървесина, питейна вода и други водни ресурси са отразени в докладите и резолюциите, приети от ОССЕ, Програмата за развитие на ООН (ПРООН), Програмата за околна среда (ПОСООН) и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ).
Междувременно тези дейности, извършвани без адекватен екологичен надзор, доведоха до опустошителни екологични последици, като обезлесяване, ерозия на земята, помътняване на реките, а също и химическо замърсяване на водата, почвата, флората и фауната.

На 3 декември служители от Министерството на икономиката и Министерството на екологията на Азербайджан, както и представители на групи за екологичен мониторинг, се срещнаха с командването на руския мироопазващ контингент, за да извършат предварителна оценка на находищата на полезни изкопаеми, незаконно експлоатирани от арменци в азербайджанските територии намиращи се под наблюдение на руските миротворци. Преговорите доведоха до споразумение за осигуряване на наблюдение на място от азербайджански експерти в златните находища на Гизилбулаг и медно-молибденовите находища на Демирли.
Но на 10 декември предварително договореното посещение беше възпрепятствано от местни арменци и руски миротворци, което предизвика законен протест на пътя Шуша-Лачин от страна на представители на азербайджанското гражданско общество и еколози, чието искане бе да се спре незаконната експлоатация на природни ресурси и произтичащият от това екологичен терор.

Азербайджанските цивилни граждани, които протестират на пътя от Азербайджан към Армения, се опитват да предотвратят незаконното транспортиране на ограбените природни ресурси, без да пречат на движението на превозни средства за граждански или хуманитарни цели. Напротив, те улесняват движението на цивилни превозни средства, особено на тези за спешна помощ. Както се вижда от видеоклипове, разпространени в социалните мрежи, конвой за снабдяване на мироопазващите сили се движи свободно по пътя. Наредбите за безопасно движение на граждани, стоки и превозни средства по пътя Лачин остават непроменени, като в това отношение няма никакви ограничения.
Според протестиращите представители на азербайджанското гражданско общество Армения трябва да сложи край на незаконните си дейности на териториите на Азербайджан и да спре използването на пътя Лачин за военни цели, транспортиране на мини и ограбени природни ресурси.
Незаконната експлоатация на природни ресурси и тежкото екологично въздействие не са хипотетични за азербайджанското общество. Нанесени са реални въздействия върху околната среда като обезлесяване и ерозия на почвата, замърсяване със суспендирани седименти (помътняване) на реките и химическо замърсяване на водата, почвата, флората и фауната.

Освен това Азербайджан предостави многобройни доказателства за злоупотреба с пътя Лачин, който се използва за пренос на противопехотни мини към азербайджанските територии. Армения пое ангажимент да прекрати военни действия срещу Азербайджан, но азербайджанците, най-вече цивилни граждани, продължават да търпят последствията от наскоро поставени от Армения мини, която подписа Съвместната декларация от 9/10 ноември 2020 г., с което пое ангажимент да прекрати военни действия. След подписването на тристранната декларация през ноември 2020 г. жертви на мини са станали 276 души. Убити са 46 души, като 35 от тях са цивилни граждани.
Липсва адекватно разбиране на настоящата ситуация на място. Насърчаването на диалога между азербайджанските власти и местните етнически арменци остава жизненоважно. Провеждането и поддържането на такъв диалог е изключително необходимо и е в интерес на обикновените жители от арменски произход. Тяхната сигурност, човешки права, както и техните културни, религиозни или езикови права са гарантирани от правителството на Азербайджан в съответствие с неговата конституция и съответните международни задължения. Азербайджан е най-заинтересованата страна в диалога за окончателно финализиране на реинтеграционния процес.