Като се има предвид сложният исторически, политически характер и характера на сигурността на Западните Балкани, остава въпросът за изследване на трансформацията на този регион в спектъра от конфликт към общност за сигурност. ЕС представлява основният външен двигател на тези пътища на трансформация, но ролята му в тези процеси остава несигурна. Косово и Република Сръбска са критичните точки. Ключовият въпрос е: Какво ще се случи на Балканите през 2023 г.?

Според портала "Балканска мрежа за сигурност", тероризмът е заплаха за всички граждани в света и региона, но не той е доминиращият проблем за сигурността в балканския регион, а руската военна инвазия в Украйна.

Важността на медиите

Фалшивите новини са глобален проблем, както и инфодемията, т.е. изобилието от информация, която често е ненадеждна и дори невярна. На Балканите, поради ниските стандарти на медийно отразяване и ниската медийна грамотност, този проблем има силни последици. Наличието на професионални медии, които отразяват на базата на факти, и медийната грамотност на населението са много важни фактори за вътрешната стабилност на обществото.

Западно сътрудничество с региона

По отношение на това какво ще се случи през 2023 г. порталът посочва, че войната в Украйна ще продължи да оказва силно влияние върху сигурността на тази част на Европа и на целия континент.

От друга страна, регионът е натоварен с въпроса за Косово, политическите противоречия в Босна и Херцеговина, както и незаконната миграция и извънредните ситуации. Има надежди, че духът на диалог и засилената ангажираност на Вашингтон и Брюксел ще доведат до промяна във връзка с настоящата ситуация. Що се отнася до нелегалната миграция, всички страни от региона могат да работят много повече заедно по този въпрос.

Както пише "Балканска мрежа за сигурност", напрежението в Северно Косово и сложната ситуация в Босна и Херцеговина не са от вчера. Необходим е демократичен диалог от всички страни с по-силен ангажимент на Вашингтон и Брюксел, за да се намери дългосрочно решение, което ще донесе стабилност, икономически просперитет, премахване на границите и интеграция в ЕС възможно най-скоро за целия регион.

Високото ниво на солидарност, показано от всички в региона по време на миналите катастрофални пожари, трябва да бъде формализирано чрез двустранни, регионални, механизми на ЕС и НАТО. Същото важи и за граничния контрол, борбата с организираната престъпност и корупцията. Много важни са и съвместните военни учения. Фактът, че всички страни от региона вече са активни в тази област, е много обнадеждаващ. След началото на войната в Украйна, поради сложната външнополитическа ориентация на "четирите стълба" между Вашингтон, Брюксел, Москва и Пекин, Сърбия обяви мораториум върху участието в международни военни учения. Но това не е устойчиво за Сърбия в дългосрочен план. Тя трябва да възстанови успешното военно сътрудничество с РС Македония и с други страни в региона.

Модернизиране на въоръжените сили

Целият регион полага допълнителни усилия за модернизиране на въоръжените сили. Това е съвсем естествено предвид поетите ангажименти в рамките на НАТО и новата реалност на сигурността в Европа след руската военна инвазия в Украйна.

Това важи особено за Румъния, България и Унгария, които географски са на контактната линия с войната. Гърция изпълнява много амбициозна програма за модернизиране на своите въоръжени сили. Сърбия също модернизира своите въоръжени сили.

Всички тези модернизации са основно резултат от амбицията за изпълнение на задълженията и плановете, произтичащи от членството в НАТО или военния неутралитет в случая на Сърбия, укрепването на собствения промишлен капацитет и технологична база, укрепването на външнополитическата позиция чрез покупки от стратегически партньори, а в някои случаи и по маркетингови причини.

Прогнози на балкански анализатори за региона през 2023 г.

Според военният анализатор от БиХ Неджат Ахатович, ситуацията със сигурността в региона е много лоша.

"Това, което се вижда от ходовете, които се правят е, че освен вече установеното руско влияние в Босна и Херцеговина, две страни-членки на НАТО и ЕС се борят за контрол над Босна и Херцеговина. А именно, Хърватия и Унгария от дълго време се състезават коя от двете страни ще има повече влияние върху Милорад Додик и по този начин ще постигне регионално господство, за да контролира номинално пространството за сигурност в БиХ и да наложи този контрол като форма на измерване на собствените влияние както в региона, така и сред съюзниците от НАТО", каза той.

Същият модел на натиск и шантаж се прилага от Москва чрез Белград към Прищина, която се опитва да наложи решение според Брюкселското споразумение. Прищина няма проблем с такъв натиск от Москва.

Кривата на геополитическите движения в региона очевидно набра скорост след руската агресия срещу Украйна и особено след последните събития, при които за Руската федерация става все по-трудно икономически да издържа на войната в Украйна. От друга страна, всички страни от ЕС търсят своето утвърждаване и заемане на възможно най-добри изходни позиции, след като войната в Украйна временно или окончателно приключи, уточни Ахатович за "Локално".

Благодарение на конфликта в Украйна, поради неконтролираното укрепване на руското влияние, каза той, Западните Балкани се превръщат в зона на голямо доверие, обект на медийни и политически манипулации в полза на Руската федерация, чийто пропаганден наратив влиза в посока на война с НАТО, което превръща и ЕУФОР и КФОР в легитимни военни цели, като се има предвид, че те не са обект на член 5 от Атлантическия договор.

За разлика от други анализатори в региона, Ахатович смята, че ключът към стабилността на Западните Балкани е Босна и Херцеговина, чийто суверенитет е застрашен от 1992 г., както и Украйна от 2014 г.

"Засега Косово държи твърдо своя суверенитет под контрол, докато в БиХ Република Сръбска се държи като държава в държавата, което Прищина избягва с нежеланието да започне процеса на създаване на Общността на сръбските общини. Босна и Херцеговина, заедно с Черна гора, са изправени пред по-голям риск от конфликт. Докато е в Косово, НАТО има мандат да поддържа мира, тоест де факто ситуацията на място, където в момента няма разделение на суверенитета, каза анализаторът.

На въпрос какво ще се случи следващата година в областта на сигурността в региона, Ахатович смята, че сигурността на Европа ще бъде застрашена.

"Ако се вярва на руските медии, Руската федерация води война срещу НАТО, а вече не срещу група неонацисти в Киев. Що се отнася до Западните Балкани, аз лично се страхувам повече от лекомислие, рисковани комбинаторики и неразбиране на ситуацията в този регион от страна на Запада. А именно на Сърбия се дава твърде много място и внимание, като се очаква, че ще смени страната. Дълбочината на руското влияние в Сърбия не е достатъчно разбрана. Сърбия е много силното, добре въоръжено и национално мотивирано дясно крило на Кремъл в Европа, оглавявано от Путин, и техният най-верен съюзник с по-плаха подкрепа от Хърватия и Унгария в това отношение. Затова сегашното дрънкане на оръжия около Косово изобщо не трябва да учудва. Следват БиХ и Черна гора, разбира се не непременно в този ред, подчертава военният анализатор.

Косовският анализатор Албинот Малоку каза "Локално", че Западните Балкани отдавна преминават от предизвикателство към предизвикателство.

"Причините може да са различни, но основната е липсата на визия на Европейския съюз за това пространство. Липсата на визия оставя поле за проникване на сили, които не искат стабилността и просперитета на Балканите. В резултат на това имаме фалшиви новини, бомбени заплахи и война. Европейският съюз трябва да спре да бъде неконкретен към всичките шест страни от Западните Балкани", обясни Малоку.

Според него несправедливата военна агресия на Руската федерация срещу Украйна има своите последствия по цялата верига на живота не само на размирните Балкани, но и в света.

"Ситуацията със сигурността не е стабилна, съюзникът на Русия Сърбия има фундаментален интерес от тази нестабилност на Балканите. Сърбия не оставя на мира Косово, Босна и Херцеговина, Черна гора, но и Северна Македония. Напрежението, породено в северната част на Косово, непрекъснатата заплаха от отделяне на Република Сръбска в Босна и Херцеговина, политическата нестабилност в Черна гора имат общ знаменател и това е Сърбия. А от всичките шест държави от Западните Балкани само Сърбия няма интерес да се присъедини нито към НАТО, нито към Европейския съюз", каза анализаторът.

Едно е сигурно - Западните Балкани не са на прага да се превърнат в безопасна зона.

"Когато Европейският съюз конкретизира европейската перспектива на Балканите, тогава можем да говорим за стабилност. Вярвам, че източникът на стабилност на Балканите би бил, ако всички страни бяха част от НАТО. Като част от този механизъм тогава ще има политическа стабилност, сигурност и икономическа стабилност", посочи Малоку.

Експертът по сигурността Джевад Галияшевич каза от своя страна, че ситуацията на Балканите е изключително сериозна, защото "това, което наричаме Западни Балкани, е просто група от нестабилни и не особено значими държави".

Според него независимо от степента на интеграционните процеси и резултатите, постигнати от техните марионетни правителства, тези малки държави, като останки от някога важната и велика Югославия, могат за една нощ от привидно мирно състояние да преминат към военни конфликти .

"Именно защото са контролирани, ключовете за мира и войната са на запад, а не в техните ръце. Ето защо има натиск върху Република Сръбска и БиХ; затова Албин Курти заплашва с война и обявява бъдещи жертви в Косово. Ситуацията не е стабилна и в Черна гора. Вътрешните конфликти, които се насърчават и подкрепят от Запада, винаги имат една и съща цел и разделителна линия. И това е отношението към сръбския политически фактор и неговото влияние на територията на бивша Югославия. Чрез добре познатата реторика, която следва войната в Украйна, действията се засилват и сърбите се квалифицират като балканския вирус или преносител на злокачественото руско влияние. Западните католически държави постигнаха геополитическата си цел „Хърватия без сърби“ с брутална военна сила и действията на своите военно-политически структури като НАТО и ЕС и с подкрепата на финансови, медийни и религиозни центрове на властта", смята сръбският анализатор Галияшевич.

Той уточни, че всеки разговор за терористична заплаха в Западните Балкани винаги ни връща към познатите адреси: Босна, Косово, Санджак и части от Северна Македония, където единствената система на религиозен радикализъм и ислямизъм в комбинация са идеите на Велика Албания.

"В продължение на три десетилетия Сараево се изграждаше като база за появата на радикалния ислямистки фактор; неговите идеи и неговите организационни форми, които не са нищо друго освен класически, планирани и систематично глобализирани терористични организации. Ето защо Сараево е проектирано и организирано като място, където всеки фанатик може да намери своя дом", подчерта анализаторът.

Според него моделът за промяна на точката на натиск на Балканите е вече познат модел на действие на Запада и НАТО.

"Днес Косово като западен проект на държава, който по същество отразява само тероризъм, организирана престъпност и нестабилност, е ключова точка на натиск, затова Столтенберг казва, че ключът към мира на Западните Балкани е Косово. Това, разбира се, е политически брътвеж, защото утре ключови ще бъдат отношенията в Босна и Херцеговина, в Северна Македония или Черна гора. И през 2023 г. всичко ще бъде подобно: Западът ще решава един след друг проблемите на Балканите, като всеки проблем всъщност е проектиран и причинен от действията на Запада. Някои части ще бъдат под по-малък натиск, други под по-голям натиск, но основната посока на действие ще бъде същата", обясни експертът по сигурността.

"Нарасналата възможност за глобална конфронтация на великите сили само би увеличила многократно възможността за започване на нова война на Балканите", заключи анализаторът.

Безотговорните, преднамерени и пресметливи изявления на някои висши политически служители, чиято основна политика се свежда до пресметнато подклаждане на безпокойство и страх сред гражданите, представляват предизвикателства за сигурността за целия регион, каза военният анализатор от Сараево Антонио Прленда. Според него умишленото манипулиране на емоциите на лековерните граждани е основното предизвикателство пред сигурността, тъй като създава атмосфера на хаос, в която е достатъчна случайна и непланирана искра, за да пламне опасният за всички огън на насилието.

"Страните от региона не са достатъчно силни, за да устоят на интересите на великите сили и като такива ще бъдат оставени на милостта на тяхното лошо влияние. Остава изборът – да подкрепяме такава демократична система и чадър за сигурност на страните от такива демокрации или да бъдем съюзник на авторитарни режими? Бъдещето на нашия регион е във взаимното сътрудничество, особено сътрудничеството в областта на сигурността и военния фронт. Един ден, когато всички държавни политики се съгласят с редовни съвместни военни учения на въоръжените сили на техните страни, напрежението ще бъде значително намалено и проблемът със сигурността вече няма да бъде голям. Но това не работи в полза на всички политици, които днес са на власт", каза анализаторът от Сараево.

Той смята, че евентуалното окончателно решение на въпроса за държавността на Косово няма автоматично да бъде решение на предизвикателствата пред сигурността на Черна гора или Босна и Херцеговина, например.

"Относно 2023 г. очаквам по-нататъшно манипулиране на емоциите на лековерните граждани от онези политици, които разчитат на сигурността. Окончателното разрешаване на войната в Украйна би помогнало значително, но би било истински успех, ако войната приключи през 2023 г.", каза Прленда.

"Истината е, че сигурността зависи от общ защитен чадър. Един ден, когато всички членове на региона бъдат членове на НАТО, ще се отвори вратата за решаване на определени политически проблеми, което ще отслаби руското влияние. Възможностите за чуждестранни инвестиции и общ напредък ще се увеличат", каза анализаторът.

Преводът е на БГНЕС