„Два фундаментални проблема обаче среща западната икономическа офанзива срещу Русия. Първият са различията сред съюзниците кой каква цена е готов да плати за неминуемия бумерангов ефект на санкциите. Най-дълбоки са разногласията за това да бъде ли изключена Русия от системата за междубанкови транзакции SWIFT. За Франция например това е „финансовото оръжие с ядрена бойна глава“. Германия обаче е против, на такава позиция са и Италия и Унгария - все доста зависими от руския газ държави. Вторият фундаментален проблем е започналото през 2014-а като отговор на първите западни санкции постепенно откъсване на Русия от западните икономики. След анексирането на Крим руските валутни резерви набъбнаха до близо 650 милиарда долара, а държавният дълг е сведен до едва 18 процента от БВП. Всичко това дава време и известно спокойствие на руския президент Путин да осъществява мрачните си планове за Украйна и да се обръща постепенно към съюзника си Китай, коментира пред БНР Бруно Лете от "Джърман Маршал фонд".

„Трябва да си даваме сметка, че санкциите са инструмент, а не политика. Не можем да очакваме, че те биха накарали Русия да промени поведението си моментално. Ефектът им по правило не се материализира в краткосрочен, а в по-дългосрочен план. Затова към момента Русия изглежда готова да плати цената. А и няма как да не са очаквали това да ги сполети в един момент. През последните години Русия си осигури доста добър финансов буфер. Националният й инвестиционен фонд например към момента е с рекорден обем - смята се, че там има 171 милиарда долара. Русия разполага с необходимите средства, за да оцелее под ударите срещу икономиката й поне известно време. Тези запаси в един момент все пак ще се изпарят и тогава Русия ще усети много болезнено санкциите - практически всички сектори на руската икономика ще пострадат. Но, за съжаление, до тогава ще мине време“, коментира той.

„Санкции преди 8 години, разбира се, имаше - след като Русия анексира Крим. Но, знаете ли, мисля, че на Запад така и не допуснахме, че Русия би стигнала толкова далеч в погазването на международното право, на териториалната цялост и суверенитета на Украйна и на други страни в региона. Да, вярвам, че тези санкции ще бъдат много болезнени за Русия. Тя е изключително зависима например от западните технологии при добива на петрол и на природен газ. Но няма да има повече достъп до тях и този сектор от икономиката й няма да може да е в крак с времето и да се модернизира. Друг удар е например решението за забрана на достъпа на „Аерофлот“ до Обединеното кралство. Това ще доведе до рязък спад на икономическия трафик между Москва и Лондон. А лондонското Сити е като магнит за руския капитал. И не на последно място - Европейският съюз и Съединените щати блокираха достъпа на основни руски банки до западните капиталови пазари. А руските банки разчитат на капитал от Запада, за да рефинансират суверенния дълг на Русия. Това ще ограничи възможностите на Москва да харчи за войната си. Но не веднага“, прогнозира той.

„Въпросът е когато нещата наистина загрубеят - санкциите действат и Русия противодейства - колко единна ще остане Европа за антируските мерки. Тоест ще видим каква ще е решимостта ни по отношение на тези санкции едва след като започнем да страдаме и ние от тях“, добави Лете.

„Трябва да сме подготвени за всички възможни сценарии. Преди всичко - ако Украйна падне, НАТО изведнъж ще се окаже със 150 000 руски войници на границата си. Освен това вече не можем да приемаме като две различни неща държавата Беларус и държавата Русия. Те вече са фактически едно цяло - Беларус е под контрола на Русия. Така че географията на източния ни фланг е коренно променена. Буферът Беларус между Русия и НАТО го няма. И е очевидно, че разположението на силите на алианса на изток вече не е адекватно. Защото руските сили отсреща са много по-многобройни. Затова не бих се изненадал източната граница на НАТО да е следващата мишена на руснаците - ако съумеят да установят контрол над Украйна. Нямам предвид пълномащабна война, а вероятността Русия да се опита да дестабилизира ситуацията чрез тактически малочислени рейдове и хибридни похвати“, заяви той.