Васко Кръпката: На ченгетата им пиша шестица - свършиха си работата за пропаганда в медиите  и така успяха да си възпитат избиратели

Смятам, че голяма част от другите политически сили също дружно помагаха на Радев,  постлаха му червения килим

Най-хубавото нещо след Втората световна война, което се е случило, е Обединена Европа, казва пред Faktor.bg рок музикантът

Интервю на Светослав Пинтев

- Васко, първият въпрос към теб съвсем естествено е един: отива ли си комунизмът, идва ли?

- Разбира се, че комунизмът отдавна си е отишъл. А те комунистите са най-големите капиталисти. Има два вида капитализъм – политически и комунистически. Идва комунистическият капитализъм. Той всъщност не си е тръгвал? Те сами си осъществиха голяма част от промените. Те си осъществиха и голяма част и от криминализацията, дори от реституцията успяха да отмъкнат доста.

- Но много хора в захлас винят демокрацията за това, не тях. Защо се получава така, че фактите се подменят по такъв брутален начин, а  немалка част от обществото лапа въдицата и повтаря мантрите им?

- Е, те я умеят пропагандата най-добре. Комунистите най-добре умеят пропагандата и тази пропаганда винаги насочва вината някъде другаде,  не към тях. Те наистина си го умеят това. Те са измислили такива думи като конспирация, пропаганда...

- Също и „полезен идиот“, една безсмъртна формулировка на Ленин...

- Да, те владеят тези неща и така си управляват винаги – с лъжа и измама, с овладяване на медии. Сега има много голяма хибридна война и в интернет. Изобщо цялата им история е една голяма лъжа – изтъкана от много измама и много мошеничество.

- Лидерът на „Меч“ Радостин Василев публично обвини Румен Радев в купуването на 300-350 000 гласа. Не знам дали си го гледал, но даде доста убедителни аргументи. Как ще коментираш това?

- Нямам представа от въпросния политик. Това е някакъв друг свят за мен. Но със сигурност има лъжа и манипулация в резултатите. Защото на мен ми направи впечатление, че изведнъж много бързо се вдигнаха процентите на Радев. Смятам, че голяма част от другите политически сили също дружно помагаха на Радев. Постлаха му червения килим, така да се каже. Аз не съм добър политически коментатор, не съм добър и по математика, нямам калкулатор в джоба, но общо взето, от човешка гледна точка, голяма част и от така наречените десни му постлаха килим на Радев с цялото плюене срещу целия живот, в който живеем. Постоянно се пишеше и в интернет, че по-лошо не е било, че България е толкова зле, че е на края на европейските класации. Аз не смятам, че животът е толкова зле. А сега виждам, че като че ли спряха да пишат тези неща. Сега все едно всичко се е оправило изведнъж, все едно всичко върви по мед и масло. Така че всички плювачи, всички, които използваха компроматни войни.... Ето сега виждам как се разделят и така наречените десни. Това си го умеят комунистите с тяхната пропаганда, както казахме.

- Наскоро конституционният съдия Янаки Стоилов укори водещите в БНТ, че студиото им е в синьо и жълто, цветовете на Украйна. „Посъветва“ да ги сменят. Това е огромен скандал, който сякаш мина между капките... Как си обясняваш това, че един магистрат, който трябва да е еталон за справедливост, дава ясен сигнал от висините на една от властите, че не трябва да се съчувства на един народ, който е жертва на жестока и кървава агресия? И го прави така безцеремонно, така арогантно...

- Без да съм го гледал това... Още в началото, когато Янаки се появи на политическата сцена, скандирахме по митингите през 90-те години: „Няма да работим за червените“, „Долу БКП“, „Боклуци БКП!“, „За да има мир – БСП в Сибир“. Той се появи там, в БСП. Даже скандирахме специално за него. Така че аз още оттогава съм го преценил този човек, но имаше период, в който с моя глас, гласувайки за уж десните, те по някакъв начин го назначиха за министър на правосъдието. И това, че има наглостта да излиза по национална телевизия и да им се кара за интериора, нарежда да бъде сменен... Това е плод на много подлизурковщина от страна на всички политици, които смятаха БСП за по-малкото зло.

- Появява се някакъв своеобразен путински нацизъм, който намира благодатна почва у нас?

- Да. Тези така наречени русофили, те всъщност не обичат Русия, те обичат Путин. Ако някой истински обича Русия, ще си праща децата там, ще кара „Москвич“, няма да носи дънки, джинси, няма да използва този американски интернет, няма да слуша тяхната музика, а ще слуша руски частушки и ще си обръща парите в рубли.

- Гледах наскоро клип от митинг на руските комунисти срещу спирането на интернет, между другото, където имаше плакат: „Интернет – оръжие на пролетариата“. А у нас такива, които да искат „Москвичи“ и да се отказват от западните си телефони в полза на руски, няма. То и такива телефони няма де.

- Няма. Твърдят, че обичат руската култура, обаче 90% от представителите на тази руска култура отдавна са презрени от управлението на тази държава. Така че едно е да харесваш Русия и нейната култура, друго е да харесваш нейното управление.

- Много странно е и посланието на новия-стар вожд Румен Радев. Той ще бори корупцията, но иска да се сближаваме с най-корумпираната страна в света – путинска Русия. То е просто безумно.

- Това е най-големият парадокс. Не можеш да бориш корупцията и едновременно да обичаш днешна Русия с нейната олигархична диктатура, с Путин, който си изби цялата опозиция и си направи закон да управлява до живот. Журналистите, водещите журналисти, също ги избиха навремето. Да харесваш това нещо и да твърдиш, че се бориш с олигархията – това е точно крадецът да вика: „Дръжте крадеца!“. Но те го умеят най-добре.

- Ти общуваш с различни хора, много млади сред тях, как някои от тях ги обясняват тези парадокси?

- Младите хора, за съжаление, често са жертва на пропагандата. Тя през последните години беше впрегната в това да оплюва нашите промени. Да оплюва това, че сме членове на най-хубавия съюз – Европейски съюз, да отрича, че живеем на едно от най-хубавите места за живеене в Европа, и че най-хубавото нещо след Втората световна война, което се е случило, е Обединена Европа. Всичко това беше оплюто и всичките ни промени едва ли не в очите на младите хора, за много от тях са неуспешни промени. Цялата пропаганда го набива в главите. Аз специално съм много щастлив, че живея в тази държава, защото съм живял половината от живота си по времето на соца, сега другата половина я живея тук и сега. България никога според мен не е живяла по-добре през последните 60-70 години, тези, върху които аз имам поглед. И в България, вместо да се радват хората на тези постижения, ги подценяват, без да си дават сметка какво им носят. Аз например се радвам за това, че съм в Европа, в НАТО, Шенген, Еврозоната. Радвам се на тези неща, радвам се, че имаме информация, че имаме право на избор. Все пак избираме кой да ни управлява. И това са неща, на които младите хора като че ли не се радват, постоянно се натяква колко са неуспешни промените, колко е неуспешна цялата ни демокрация. И мисля, че това е тъжно...

- Но пък путинска Русия, която ограничава дори интернета, е флагман на прогреса, светлина в мрака... Това е направо „мечтата на идиота“, както се изразяваше един руски литературен герой ?

- Така е, цялата пропаганда, оплюването на западната цивилизация, всичкото е за сметка на харесването на Русия, на Съветския съюз. Свършиха си работа бе. На ченгетата им пиша шестица. Свършиха си работата за пропаганда в медиите. Още през 90-те години, когато нещата вървяха с еуфория, те завзеха всички медии, сложиха ченгето Димитър еди къде си, ченгето Пешо еди къде си, „24 часа“, „Труд“, най-гледаните телевизии... Махнаха прекрасното интелигентно шоу на Тодор Колев, сложиха един бръснат учиндолски селяндур да води просташко шоу в най-гледаното време на телевизията и така успяха да си възпитат избиратели. И днес ние берем плодовете и виждаме резултата от цялата тяхна свършена работа.

- Като добавим пропагандата на руските телевизии у нас, което не беше без подкрепата на абсолютно всички управляващи през годините...

-  Доколко са го подкрепили, не мога да кажа, особено за сините управници, но не се впрегнаха да спрат цялата тази пропаганда, не се впрегнаха да направят една лустрация, при която всички, които са били доносници, които са били ченгета, да бъдат отстранени от властта. Това е проблемът. Иначе една част от тях, не мога да се отрека, че свършиха работа за това България да бъде в Шенген, в Еврозоната, в НАТО и в Европейския съюз. Все пак това беше плод на едни политици, мога да кажа сини политици, които свършиха тази работа. Да не бъдем като Бай Ганьо, да отричаме всичко и да казваме, че всички са маскари.

- Какво мислиш за това разделение между ПП и ДБ, различни парламентарни групи сформираха след изборите? А хората гласуваха за тях като за коалиция, доколкото си спомням?

- Не мисля за това разделение. Това отдавна не е моят свят. Аз гласувах дълги години за ДСБ, но те сложиха с моя глас Корнелия Нинова министър на министерство, от което е изгонена като заместник-министър. С отвращение трябваше да гласувам за племенника на Пешо Танкиста да бъде кмет на София. Сложиха Тошко Йорданов от чалгарите да бъде шеф на комисията по култура в парламента, авторката на „Ще ти скъсам гъза“ изкара цял мандат като шефка на СЕМ. Всичко това с моя глас, гласувайки за ДСБ. Предполагам, там никой не ги е питал дали са съгласни с всичките тези действия, но всъщност те са се подписали под това нещо и аз вече отдавна не гласувам за тях. Тяхна си работа, да правят каквото щат.

- Има нещо символично, че Партийният дом е новата сграда на Народното събрание, не мислиш ли?

- Това за мен са подробности, аз нямам представа къде е по-добре да бъде. Чисто романтично, според мен е добре Народното събрание да си е в сградата на Народното събрание, но не мога да изказвам категорично мнение по тези въпроси.

- Може ли Васко Кръпката да разкаже с няколко думи за прехода, видян през неговите очи?

- Ами най-важното през моите очи е, че аз чрез музиката си създавах приятели и създавах собствен свят, обиколих половината свят благодарение на това, че сме част от ЕС, че свиря на българите по света. Радвам се, че като отида да свиря на фестивала в Карлсруе, Германия, излизат поне две български знамена в публиката, защото има български студенти, има много наши хора, които живеят там. Аз си намирам позитивни неща и се радвам на живота, не благодарение на управляващите, а въпреки тях. И преди, при соца, така съм си живял. Е, сега живеем по-достойно със сигурност, тогава животът ни беше много по-недостоен, но въпреки това аз и тогава, и сега живея въпреки управляващите. Със сигурност съм много по-свободен. Свободата е вътрешното чувство в крайна сметка.

Това, че слушахме тайно тази музика, беше много сладко, че я слушахме. И тази музика – нашата музика, рокенролът, блусът, джазът, класиката – това е музиката, която ме е направила гражданин на света. И когато България влезе в Европейския съюз, в НАТО, Шенген и Еврозоната, аз вече не само духовно, а и физически се чувствам гражданин на света и истински се радвам на това нещо. Другата ми радост е, че като гледам света как е пощръклял... Гледам една Америка, например, която трябваше да ни е пример за демокрация, като гледам как ми прилича на Северна Корея, не е за вярване... Така че малко се успокоявам, че не само наши са тези проблеми, целият свят е пощръклял.

И затова аз работя с музиката хората да стават малко по-добри, да не се подават на тези компроматни войни в интернет, да не плюят ей така наляво-надясно, да се сещат за човешките неща и за човещината. Без човещина няма да се оправим. Ако всеки плюе срещу всеки – „вижте този колко краде“, „вижте оня какъв е грозен“, „този какъв е“ – така няма нищо да постигнем.

Трябва да бъдем малко по-добри едни към други.

- В тази връзка, в музиката, какво работиш в момента?

- Пиша музика за филм, разказващ историята на една ученическа рок група, която е създадена в едно мазе в София тайно, през 60-те години. След това се разпиляват – единият отива в чужбина, другият става ченге – една много интересна история. Филмът се казва „Тенекиените копчета“. Пиша музика, която ще бъде нашият нов албум, който се работи в момента. Ще се казва „Ти можеш“, живот и здраве, по името на една от песните. И така – правя нови парчета, обикалям света с моя бус „Росинант“, с групата ми „Подуене блус бенд“. Продължаваме да бунтуваме.

- Благодаря ти, Васко, жив и здрав да си, да бунтуваш дълги години. Успех във всичките начинания.

- Тъпкано да ти се връща. Айде.