Мечтата на академиите на науките на югославската федерация винаги е била с някакъв документ, който ще удари националния нерв, да застанат в защита на своя народ. Писатели и поети водеха хорото, а Комунистическата партия се стремеше да ги контролира под лозунга „Братство и единство“. Най-поразителният от всички беше меморандумът на САНУ (Сръбската академия на науката и изкуствата – бел. ред.) - предшественик на кървавите етнически войни, който очерта сръбските червени линии под формата на етнически сръбски граници.

Никога досега в историята на Македония не се е случвало МАНУ (Македонска академия на науката и изкуствата – бел.ред.) да формулира официалната държавна политика. Не успя дори през 2001 г., когато група академици подкрепи инициативата на ВМРО-ДПМНЕ за разделяне на Македония по етнически признак. Предложение, равнозначно на война. Но две десетилетия по-късно съюзът на МАНУ с партията на македонските националисти най-сетне се осъществи. Обществеността беше информирана, че авторът на текста на декларацията за червените линии спрямо България, който все още не е публикуван никъде в нейния окончателен вариант (!?), е председателят на MAНУ Коцарев.

Документът, с който отчасти се запознахме от изказванията на председателя на ВМРО-ДПМНЕ Мицкоски, на академиците Коцарев и Кюлявкова, както и на група лингвисти и историци, събра партиите в парламента в единен блок. Нямаше и как да бъде по-различно, тъй като в него е записано само онова, което иска да чуе македонският народ. Това е разказ, който твърди, че не сме млада нация, а стара нация, след „предателството” на Преспанския договор, с традиции поне от Средновековието; че нашият език, дори и да е кодифициран през 1944 г., съществува от столетия, и най-важното – че нямаме обща история с България.

Сега, след като тези възгледи унищожиха скромните пробиви към намиране на решение, Македония е в самото начало на диалога с България. Казаното дотук може да бъде забравено заедно с надеждите за бързо разрешаване на спора. Започваме същия труден и продължителен процес като с Гърция, когато отказахме да признаем, че политиката и науката, поставили основите на македонската идентичност в гръцката история и култура, са погрешни. Нещо, което част от македонската политика и цялата македонска историческа наука отричаме дори след подписването на Преспанския договор. Иначе се отказахме от античността едва след като режимът на Груевски беше свален със съвместна акция на вътрешния и международния фактор. Международният фактор все още се опитва да запази ползите от споразумението от вътрешните атаки, а посланикът на САЩ беше инструктиран да обясни още веднъж на лидера на опозицията изпълнителната заповед на президента Байдън спрямо онези, които са против договорите от Охрид и Преспа.

Как се случи невъзможното: Коцарев и Кюлявкова от МАНУ да формулират вътрешната и международната политика на Република Северна Македония, както сега ни наричат в международната общност от държави и като наказание за националния ни инат в близкото минало?

Така че СДСМ и президентът на страната се оттеглиха от бойното поле, а пространството светкавично беше запълнено с противниците на Преспанския договор с Гърция и Договора за добросъседство и приятелство с България. Натискът върху бившите герои, които се противопоставиха на македонските националисти, както и на волята на мнозинството от хората, за да осигурят бъдещето на страната в НАТО и да отворят пътя към ЕС, вярно - и за да дойдат на власт, беше толкова силен, че пречупи политическата им воля за съпротива. Да се захване с решаването на българския проблем за сегашното правителство би означавало бърза загуба на власт. Сега, след като последваха английския принцип „ако не можете да ги победите, присъединете се към тях”, същото нещо може да им се случи само постепенно.

Що се отнася до авторите на резолюцията, те са достатъчно млади, за да дочакат изхода, за чиято реализация трябва участват на предни позиции. Не, това не е цинизъм. Съществува реалната опасност министърът на външните работи Османи, който се опита да намери път в тясното дипломатическо поле, да бъде обвинен, че заобикаля резолюцията.

В действителност, авторите на документа сега имат по-важно значение от историческата комисия. Затова МАНУ трябва да се заеме сериозно да работи. Как? Направи ми впечатление един текст от резолюцията, цитиран в изказването на Мицкоски, в който се казва, че проблемът ще се решава в съответствие с резултатите на македонската и европейската (или беше световната?) научна мисъл.

Достатъчно е само от МАНУ да докажат, че по всички важни въпроси по отношение на България македонската историческа научна мисъл е идентична с европейската и световната. В противен случай те ще съжаляват, че са били толкова пряко ангажирани във формулирането на държавната политика, която е довела хората и държавата до задънена улица. /БГНЕС

*Денко Малески е първият министър на външните работи на независима Македония. При възникването на спора с Гърция Малески призоваваше публично за бързото му разрешаване. През пролетта на 2019 г. след като написа, че сме били един народ и Гоце Делчев е българин, той бе подложен на публичен линч, напомнящ времената след 1945 г, когато всеки с различно мнение бе преследван и анатемосван. Президентът Стево Пендаровски веднага го освободи от длъжността съветник "поради намалени бюджетни средства". Малески е професор по международни отношения в Университета в Скопие. Коментарът е публикуван в Plusinfo.mk=

(Източник: БГНЕС)