Въпросът е дали трябва да отговорим по един патриотичен начин на българската декларация или пък трябва да постъпим мъдро. Патриотичното поведение винаги е печелившо, защото то не носи никакъв личен риск, нито за политика, нито за партията му, нито пък за интелектуалеца. То винаги е популярен сред народа.

Никой обаче не понесе отговорност за необмислената "патриотична" авантюра с антиквизацията на страната ни, тази най-червена от всички наши червени линии, която спря процеса за намиране на решение и вдигна цената на компромиса с Гърция до небесата. Точно обратното. Тези, които вдигнаха цената до небесата днес твърдят, че с Преспанския договор сме заплатили прекалено висока цена. Те имат право за цената, но не и затова кой е виновен за тази прекалено висока цена. В същото време обаче разбрахме, че в идеалния свят един народ не може на друг да налага име, но в действителността видяхме, че това на практика става. А какво ще кажем за трите загубени десетилетия поради неразбирането на истинския свят и международната политика?

Така и в случая с България, ще бъде по-мъдро с червени линии да не намаляваме и без това стесненото пространство за маневриране за дипломатическите решения, които са толкова нужни на страната ни.

Както констатираха по-умерените хора при съседите, които за българската държавна политика използваха метафората със заека, който е влязъл в дупката и така дипломатическото пространство е достатъчно затворено с Декларацията на българския парламент и Меморандума на правителството. При това прекалено много. България, като страна-член на ЕС, има сложна и деликатна мисия, а това е да постигне стабилизиране на региона чрез членството на РС Македония и Албания в ЕС, да постигне своя национален интерес свързан с общото минало с нас македонците.

Но, нито ЕС, още по-малко пък НАТО, ще позволи националният интерес на България да бъде реализиран чрез дестабилизиране на страната ни и Балканите. Но, ние трябва да сме разумни: България не е странатаq търсеща започването на преговори с ЕС, а РС Македония. Трябва да осъзнаем, че изходът от конфронтацията на Македония с Гърция показа пътя на партиите в България: Просто трябва да се повтори безкомпромисното гръцко поведение. Така в българската декларация и Меморандум бе включени огромен инвентар от въпроси, не само от историята, но и въпроси отнасящи се до съвременната македонска държава, нация и език.

Независимо от факта, че тези искания и обвинения бяха остро изпратени към днешните македонски поколения за случилото се в миналото, когато те не са били и родени, те като държава член на ООН и НАТО, трябва да се изправят и да отговорят на това предизвикателство. По какъв начин? С контра-резолюция или с мъдрост?

Проекто-резолюцията на ВМРО-ДПМНЕ е точно такава контра-резолюция, която може да бъде популярна сред македонците, но няма да реши проблема и да отвори пътя към членството в ЕС. В нея няма нито дума за това, че първо трябва да проведем един стратегически диалог със самите себе си и много по-ясно да формулираме нашата модерна македонска приказка и след това да започнем диалог с България. Колкото и да е закъснял, този диалог ни е нужен в къщи в условията на свободното изразяване, без диктат от една партия, която решаваше за всичко, както и за диалога с България, която отдавна вече не е зад "Желязната завеса", а е член на НАТО и ЕС.

Тогава възниква въпросът, защо партията на македонските националисти повтаря същата грешка с Гърция и рискува да погребе държавата на едно място години напред? Защо България повтаря същият твърд подход към нас както Гърция преди три десетилетия? Объркващо е нали? Не, това е политическата логика. Независимо от това, че един път това се е случило, ако нещо се продава на политическия пазар, ако има търсене, тогава партийните предложения са на лице.

За един народ, който е оспорван много преди провъзгласяването на независимостта, патриотизмът и отбраната на националното достойнство е много важно. Още е валидно обаче старото правило в политиката: Колкото по-голям е външният натиск, толкова по-мощни са вътрешните ръкопляскания. С това са наясно всички македонски партии. Но, в това патриотично наддаване с опонента на СДСМ, инициаторът на резолюцията обещава и невъзможното: Равнопоставеност между страна-член на ЕС и страна-кандидат, както и преговори съгласно международното право. В реалният свят на международната политика подобно нещо обаче не съществува. /БГНЕС

*Денко Малески е първият министър на външните работи на независима Македония. При възникването на спора с Гърция Малески призоваваше публично за бързото му разрешаване. През пролетта на 2019 г. след като написа, че сме били един народ и Гоце Делчев е българин, той бе подложен на публичен линч, напомнящ времената след 1945 г, когато всеки с различно мнение бе преследван и анатемосван. Президентът Стево Пендаровски веднага го освободи от длъжността съветник "поради намалени бюджетни средства". Малески е професор по международни отношения в Университета в Скопие. Коментарът е публикуван в Plusinfo.mk