24 Ноември, 2024

Действията на Додик заплашват с разпад Босна и Херцеговина

Действията на Додик заплашват с разпад Босна и Херцеговина

Милорад Додик

Върховният представител на международната общност в Босна и Херцеговина предупреди, че страната е изправена пред непосредствена опасност от разпадане и съществува "съвсем реална" перспектива за връщане към конфликт.

В доклад до ООН, с който "Гардиън" се е запознал, Кристиан Шмид, върховен представител за Босна и Херцеговина, заявява, че ако сръбските сепаратисти изпълнят заплахата си да създадат своя собствена армия, разделяйки националните въоръжени сили на две, ще се наложи да бъдат изпратени допълнителни международни мироопазващи сили, за да се спре навлизането в нова война.

Понастоящем международните мироопазващи сили в Босна са задача на остатъчните сили на ЕС (Eufor), които наброяват 700 души. НАТО запазва официална позиция със своя щаб в Сараево. Тази седмица Съветът за сигурност на ООН трябва поднови едногодишния мандат на мироопазващите сили, но Русия заплаши да блокира резолюцията, ако не бъдат премахнати всички препратки към върховния представител, което може да подкопае авторитета на Шмид като наблюдател на Дейтънското мирно споразумение от 1995 г.

В първия си доклад, откакто пое поста през август, Шмид, бивш министър в германското правителство, предупреди, че Босна е изправена пред "най-голямата екзистенциална заплаха в следвоенния период".

Лидерът на босненските сърби Милорад Додик заплашва да се оттегли от държавните институции, включително от националната армия, изградена с международна помощ през последния четвърт век, и да възстанови сръбските сили. На 14 октомври Додик заяви, че ще принуди босненската армия да се изтегли от Република Сръбска (сръбската част на Босна), като обгради казармите ѝ, и че ако Западът се опита да се намеси с военна сила, той има "приятели", които са обещали да подкрепят сръбската кауза - предполагаема препратка към Сърбия и Русия.

Миналия месец босненската сръбска полиция проведе "антитерористични" учения на планината Яхорина, откъдето сръбските сили обстрелваха Сараево по време на обсадата през 1992-1995 г.

"Това е равносилно на отцепване, без да бъде обявено", пише Шмид в доклад, предаден на генералния секретар на ООН Антониу Гутериш в петък. Той заяви, че действията на Додик "застрашават не само мира и стабилността на страната и региона, но и - ако не получат отговор от международната общност - могат да доведат до унищожаване на самото Дейтънско мирно споразумение". Върховният представител заяви, че е възможно да се стигне до сблъсъци между босненските национални правоприлагащи органи и босненската сръбска полиция.

"Ако въоръжените сили на БиХ се разцепят на две или повече армии, нивото на международното военно присъствие ще изисква преоценка", предупреди Шмид. "Липсата на отговор на настоящата ситуация би застрашила Дейтънското споразумение, а нестабилността в БиХ би имала по-широки регионални последици", каза той. "Перспективите за по-нататъшно разделение и конфликт са съвсем реални."

Предупрежденията на Шмидт се отправят в момент, когато Съветът за сигурност на ООН подготвя годишната си резолюция за подновяване на мандата за мироопазване на Eufor и щаба на НАТО, като гласуването трябва да се състои още в сряда. Москва заплашва да блокира резолюцията, ако не бъдат премахнати всички препратки към върховния представител.

Кремъл се противопостави на назначаването на Шмид от Съвета за прилагане на мира, специален многонационален орган, създаден за прилагане на Дейтънското мирно споразумение, и отказва да признае правомощията му.

"Подозирам, че това, което Русия наистина иска, е да намали авторитета на службата на върховния представител, като го възпрепятства да информира съвета", заяви дипломат, близък до дискусиите.

Курт Басуенер, съосновател и старши сътрудник на базирания в Берлин тинк-танк Съвет за политиката на демократизация, заяви: "Изглежда, че американците, британците и французите на практика са се съгласили наистина да премахнат препратките към върховния представител, които са стандартни формулировки във всички предишни резолюции." Той добави: "И макар че от правна гледна точка това не подкопава действията на висшия представител, от политическа със сигурност го прави."

Дори и мандатът на Eufor да бъде подновен, ЕС няма голям апетит за увеличаване на малкото сили, останали в Босна. Някои държави-членки, особено Унгария, подкрепят Додик.

"Мисля, че той е готов да заложи на възможността, колкото и да е невероятно, да му се размине, като по същество бързо създава нови факти на място и разчита на идеята, че объркването и забавянето ще обхванат както Сараево, така и международната общност и в крайна сметка няма да има значими международни последици", казва Ясмин Муянович, босненски политолог.

Миналата седмица заместник-помощник държавният секретар на САЩ Габриел Ескобар заяви пред Конгреса, че САЩ работят с ЕС, за да "постигнат увереност, че ще има последствия за всякакви незаконни или дестабилизиращи действия" в Босна. Но не е ясно дали администрацията на Байдън ще подкрепи връщането на НАТО към мироопазващите операции.

Алида Врачич, ръководител на базирания в Босна мозъчен тръст „Популари“, заяви, че постоянното и задълбочаващо се усещане за криза позволява на лидерите на страната да прикриват неспособността си да управляват.

"Додик е изпаднал в истерия, но колективно политиците се надяват да спечелят точки от тази криза, а гражданите са единствените губещи, както се очакваше", каза Врачич.

"Тази дискусия е удобна, тъй като отклонява всички смислени дискусии като например факта, че Сараево се задушава в смог, че регионалните правителства са присвоили пари в кризата с Covid-19, че броят на жертвите в Сараево е по-голям, отколкото по време на войната, фактаът, че половината от страната живее в бедност, че сме завършили точно „нула“ реформи, че в парламента от месеци не се обсъждат никакви закони", пише БГНЕС

Сподели:

Румъния избира президент

Кандидатите за президентския пост са 13

Британският министър Пат Макфадън: Русия е агресивна и безразсъдна в киберпространството

Кремъл е дал на „неофициални хактивисти“ картбланш за безнаказаност

Конференцията по климата: ООН одобри 300 млрд. долара за бедните страни

Споразумението от Баку увеличава сумата, която развитите страни трябва да предоставят - сега тя е не по-малко от 300 милиарда долара годишно до 2035 г.