"Поведението на турския президент Реджеп Ердоган в Севернокипърската турска република може да бъде тълкувано и като знак на западните съюзници, че Турция е нетърпелива и че няма да следва пасивната политика от миналото." Това коментира пред БНР доц. Пламен Ралчев, преподавател в УНСС. 

"Апетитите на Ердоган са към Източното Средиземноморие и към изключителните икономически зони там. Предложението му за разделяне на острова на две държави е неприемливо за всички в международната общност. Това е по-скоро тактически ход от негова страна и цели да привлича внимание към себе си, да мобилизира общественото мнение вътре в Турция", допълва той.

Според доц. Ралчев плановете на турския президент за Северен Кипър са свързани с представите му за Велика Турция. 

"Ердоган следва политика на постоянно дразнене. Това е странна линия на поведение, защото Турция хем е член на НАТО, хем е стратегически съюзник на САЩ, хем периодично води политика на явно или по-скрито създаване на главоболие на своите партньори". 

По думите му турският президент е наясно, че управлението му рано или късно ще свърши. Въпросът е как - дали ще намери сам форма за оттегляне, или ще бъде принуден да се оттегли. Едноличното запазване на власт за неограничено време е невъзможно в историята. Ердоган си дава сметка за тези неща. Но той ще си тръгне с катаклизъм, коментира още преподавателят.