Създаването на ваксина срещу коронавируса в толкова кратки срокове би било невъзможно без сътрудничество между различни компании и без използването на нови технологии, включително изкуствен интелект. Благодарение на съвместната работа германската биотехнологична фирма BioNTech и фармацевтичния гигант Pfizer за 10 месеца успяха да създадат нещо, за което по-рано бяха необходими средно седем години: да разработят ваксина, да проведат клинични изпитания, да получат разрешение от регулатора и да я пуснат на пазара.

Такова сътрудничество на големи фармацевтични концерни с иновационни биотехнологични предприятия ще продължи и след пандемията от коронавирус, убедени са авторите на доклада на консултантската къща „EY” Клаус Орт и Александер Нуйкен, цитирани от Дойче веле.

Именно опитът с разработването на ваксини в рекордно кратки срокове ще промени радикално подхода към научните изследвания. През юни тази година на различни стадии на разработка на пазара вече е имало 260 ваксини и 506 лекарствени препарата срещу коронавирус. Създадени са повече от 1 000 вида тестове, които могат да установят наличието на инфекция в човешкия организъм, казват Орт и Нуйкен.

През 2020 г. пандемията съществено промени фокуса на дейността на водещите фармацевтични концерни в света. Преустановени са 80% от клиничните изследвания, които не са свързани с разработването на препарати срещу COVID-19. Въпреки това не се е стигнало до фундаментална промяна на курса на фармацевтичната индустрия. Както и по-рано, на-важните разработки са тези за препарати срещу рак, които през 2020 г. са осигурявали най-големия оборот на предприятията от бранша.

Пандемията от коронавирус забави забележимо миналата година ръста на лидерите в световната фармация. В сравнение с други отрасли там все пак имаше растеж: оборотът на най-големите фармацевтични компании се увеличи с 4,4%, но година по-рано той е бил 12,8%.

Експертите от фирма „EY” са анализирали за нуждите на доклада си отчетите на 20 от най-големите световни фармацевтични концерни и включили допълнително в обзора данните на германската компания Merck KGaA, която държи голям дял от пазара в Швейцария, Австрия и Германия

На световния фармацевтичен пазар доминират американските фирми

Изследването установило, че американските производители на лекарства имат доминиращи позиции, като за миналата година техният дял е съставлявал 51% от оборота на световния фармацевтичен пазар.

Данните обаче се променят всяка година в резултат на разделяния, сливания и поглъщане на компании или вследствие на шеметния успех на някое лекарство. Това обяснява 12,8-процентния ръст на оборота на 21 фирми през 2019 г .: същата година японският производител на лекарства и ваксини „Takeda” придоби ирландската фирма „Shire”, което веднага й осигури място в челната десетка. Затова не е много коректно да се сравняват показателите за 2019 г. с ръста от 4,4% през 2020 г.

Още примери: През 2019 г. „Pfizer” беше втората по големина фармацевтичен концерн в света, но след това се отдели от дъщерното си дружество „Upjohn” и веднага падна на шесто място. А базираната в Ню Йорк” Bristol-Meyer-Squibb”, известна под марката BMS, увеличи незабавно оборота си с 10 милиарда евро, благодарение на ново лекарство срещу рак.

Какво предстои да се случи в отрасъла?

В момента в ЕС са допуснати четири ваксини срещу коронавирус. По данни на „EY”, още 17 препарата минават третата фаза на клиничните изпитания и скоро същи ще очакват разрешение за употреба. В света има 260 разработени ваксини, голяма част от които, според експертите, никога няма да се появят на пазара.

Заради разпространението на нови варианти на коронавируса на разработването на нови ваксини ще продължи да се отделя голямо внимание, но, според експертите, шанс за навлизане на пазара имат само лекарства, които са във втората или третата фаза на клиничните изпитвания. От значение ще бъде разработването на процедурите за молекулярно тестване, необходими за откриване на нови варианти на вируса, което ще е от полза за производителите на устройства за диагностика.

Върху ситуацията във фармацевтичната промишленост на първо място оказа влияние иРНК технологията, използвана при разработването на ваксините на BioNTech и Moderna. Както и осъзнаването на факта, че успехът за толкова рекордно кратко време е възможен само при сътрудничество и използване на нови технологични решения.

Ето защо Нуйкен очаква, че в бъдеще ще има по-засилено сътрудничество в научноизследователската и развойна дейност и големите фармацевтични компании ще започнат активно да придобиват ноу-хау от малките биотехнологични фирми. И тъй като тази пандемия няма да бъде последна, значението на многомилиардния пазар на ваксини само ще нараства.

Споровете на патентоване на иРНК ваксините е загуба на време

Споровете около анулирането на патентите за ваксини са загуба на време. Идеята, че високотехнологичните иРНК ваксини могат да се копират и произвеждат навсякъде по света, е напълно погрешна, смята Нуйкен.

Дори да не се вземат предвид трудностите при организирането на две ваксинации на редовни интервали, развиващите се страни просто нямат действаща студена верига, необходима за снабдяване с ваксина, посочва експертът. Следователно, бедните страни се нуждаят от традиционни векторни ваксини, по-специално от препарата от Johnson & Johnson, който трябва да се инжектира само веднъж.