"Не всичко, което не ни харесва, можем и трябва да наричаме пропаганда. Тя е реч, която иска да бъде ефикасна, а не просто да си говорим. Тя цели да ни подготви, за да може в един момент да реагираме така, както някой иска от нас. Целите на пропагандата трябва да са невидими за нас, но да ни задейства, когато е нужно. И това се постига през очакванията ни за бъдещето", коментира пред БНР доц. д-р Милена Якимова, социолог и преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Тя гостува по повод нейната най-нова книга "Страх и пропаганда".

Доц. Якимова си послужи и с примери от проучване:

"Ако среднодневният брой статии с пропагандни елементи в Русия преди 24 февруари е бил 39, до средата на април те стават 397 на ден. В тях е имало изрази като евроатлантически господари, западни господари, анти Русия, колективен Запад. През последния месец тези статии намаляха до 197, но такива "опорки", започнаха да влизат в мейнстрийм медиите. Такива изрази започнаха да се чуват и от устата на официални държавни лица и партийни говорители".

По думите на доц. Якимова пропагандата работи чрез бъдещето. Науката опитомява бъдещето с вероятност. При пропагандата се работи с неизбежност. Тя вирее най-добре във фрагментирани общества, като българското. Тя ни третира като инфантили, ласкае ни. И същевременно ни насъсква.

"Кремълската пропаганда е заинтересована от гражданско бездействие. Москва със сигурност работи с национал-популисти в различни европейски общества. Демократичните общества са застрашени от пропагандата, заради плурализма", отбеляза още доц. Милена Якимова.