Европейският парламент прие резолюция за замразяване на преговорите с Турция за присъединяване към ЕС. Резолюцията е приета с огромно мнозинство от 480 „за“, 64 „против“ и 150 „въздържали се“, съобщава Евроактив.
Групата на Европейската народна партия (ЕНП) написа в Туитър: „Пленарната сесия прие с огромно мнозинство най-твърдата резолюция за Турция, която някога е съществувала. Настояваме преговорите за присъединяване с Турция да бъдат официално преустановени, ако настоящата негативна тенденция не бъде спешно и последователно обърната“, добави дясноцентристката група.
Резолюцията отбелязва, че отношенията с Анкара се влошават, вместо да се подобряват, и се насочва срещу турския президент Реджеп Тайип Ердоган, като казва, че продължава да провокира ЕС и неговите държави-членки и отдалечава Турция от европейските стандарти.
„Призоваваме другите институции на ЕС да поставят на дневен ред целите, които се преследват по отношение на Турция, в зависимост от демократичните норми,“ каза докладчикът Начо Санчес Амор от социалдемократите.
Сега решението за замразяване на преговорите на Турция с ЕС е в ръцете на държавите-членки. Досега Австрия и до известна степен Франция са подкрепили подобна идея. От друга страна, Германия, България и Унгария категорично се противопоставят на подобен ход.
На Съвет на ЕС през юни лидерите на ЕС ще оценят за пореден път отношенията с Анкара на фона на напрежението в Източното Средиземноморие с Гърция и Кипър заради морските спорове.
Както САЩ, така и НАТО признават, че ситуацията с Турция не се е подобрила, но в публичните си изявления те винаги подчертават геополитическото значение на Турция и по никакъв начин не искат Анкара да се наклони към Русия, съобщава БГНЕС.
Още от Свят
Румъния избира президент
Кандидатите за президентския пост са 13
Британският министър Пат Макфадън: Русия е агресивна и безразсъдна в киберпространството
Кремъл е дал на „неофициални хактивисти“ картбланш за безнаказаност
Конференцията по климата: ООН одобри 300 млрд. долара за бедните страни
Споразумението от Баку увеличава сумата, която развитите страни трябва да предоставят - сега тя е не по-малко от 300 милиарда долара годишно до 2035 г.