Европейският парламент прие в сряда резолюции относно Косово и Сърбия и призова двете страни да се включат в диалога между Белград и Прищина и незабавно да постигнат всеобхватно, правно обвързващо споразумение за нормализиране на отношенията въз основа на принципа на взаимното признаване.

В доклада за Сърбия евродепутатите заявиха, че преговорите за присъединяване с Белград може да напреднат само ако страната се присъедини към санкциите на ЕС срещу Русия и постигне значителен напредък по отношение на реформите, свързани с ЕС.

Споменат е конкретно напредъкът по отношение на върховенството на закона и основните права, функционирането на демократичните институции и ангажиментът към общите европейски права и ценности. Членовете на ЕП подчертаха значението на привеждането в съответствие с общата външна политика и политика на сигурност на ЕС, особено по отношение на войната на Русия срещу Украйна.

Европейският парламент изрази загриженост за неотдавнашното намаляване на обществената подкрепа за членството в ЕС в Сърбия, което, според тях, е резултат от дългогодишната анти-европейска/проруска политическа реторика, разпространявана чрез контролираните от правителството медии и държавни служители, съобщава сайтът European Western Balkans.

Според доклада това е резултат от провала на правителствените представители да се изправят пред миналото на Сърбия и да се примирят с него.

Членовете на ЕП настояха ЕС да преразгледа размера на финансовата си помощ за Сърбия, ако подкрепата за антидемократичната политика продължава, и призоваха Европейската комисия да гарантира, че всички разходи на ЕС са в пълно съответствие със собствените стратегически цели и интереси на ЕС.

Европейският парламент отново призова Сърбия да постигне убедителни резултати по делата от голям обществен интерес, включително делата Крушик, Йованица и Беливук. Той изрази загриженост от бавния напредък по тези дела, както и от твърденията, че Дарко Шарич е организирал международна престъпна организация, докато е бил в сръбски затвор.

ЕП акцентира върху факта, че са необходими усилия и политическа воля за постигане на осезаеми резултати, особено в борбата с организираната престъпност.

Отново бе изразена сериозна загриженост относно състоянието на свободата на изразяване и независимостта на медиите и бе посочено, че това е област, която трябва да бъде разгледана като въпрос с най-висок приоритет. Приветства се създаването на правителствена работна група за защита на журналистите. Изразена бе и загриженост относно дисбаланса между представителите на властите и опозицията в телевизионните канали с национално покритие.

Европейският парламент призовава Сърбия да подобри и защити професионализма, разнообразието и плурализма на медиите, както и да насърчава качествената и разследваща журналистика", се казва в текста на доклада. Европейският парламент изразява съжаление за злоупотребата с медиите от страна на управляващия режим с цел получаване на "несправедливо политическо предимство, атакуване на политическите опоненти и разпространение на дезинформация.

Докладчикът за Сърбия Владимир Билчик заяви, че в този доклад се отправят редица критики, като същевременно се подкрепя пътят на Сърбия към ЕС, с който нейните лидери се ангажираха след изборите през 2022 г.

"Приветствам завръщането на опозицията в сръбската Народна скупщина. Сърбия трябва да се съобрази с външните отношения на ЕС, да продължи вътрешните реформи и да нормализира отношенията си с Прищина. Ако Белград постигне това, то ще бъде общоевропейски успех", допълва Билчик и добавя, че основната му цел е била да представи реалистичен и балансиран доклад, като същевременно подкрепи крайната стратегическа цел на Сърбия, а именно присъединяването към ЕС.

Според него Сърбия все още остава единствената държава кандидат в региона, която не е подкрепила санкциите на ЕС срещу Русия.

Докладът за Сърбия беше приет от членовете на ЕП с 508 гласа "за", 76 "против" и 37 "въздържал се".

В доклада за Косово депутатите подчертаха добрите резултати в борбата с корупцията, като добавиха, че са необходими повече подобрения в областта на съдебната система.

Членовете на ЕП приветстваха кандидатурата на Косово за членство в ЕС и сключването на дългоочакваното споразумение за либерализиране на визовия режим за неговите граждани. Като оценяват високо постиженията на Косово в областта на реформите, свързани с ЕС, като например борбата с организираната престъпност и корупцията, те подчертаха, че темпото на процеса на присъединяване ще зависи от напредъка в областта на върховенството на закона, основните права и подобренията в правния ред на страната.

Членовете на ЕП изразиха съжаление, че инициативите за включване на сръбската общност в политическите, социалните и икономическите структури на Косово остават много ограничени, и призоваха правителството на Косово и представителите на косовските сърби да преодолеят междуобщностните разделения.

Докладчикът за Косово Виола фон Крамон-Таубадел заяви, че в доклада ясно се призовава за пълното прилагане на всички съответни споразумения в рамките на диалога между Сърбия и Косово, включително създаването на Общност на общините със сръбско мнозинство.

" Искрено се надявам, че Охридското споразумение ще донесе ползи за Косово и ще допринесе за по-нататъшното нормализиране на отношенията със Сърбия", заяви Фон Крамон и добави, че ЕП с радост потвърждава, че дългоочакваното либерализиране на визовия режим ще бъде предоставено на всички граждани на Косово от 1 януари 2024 г.

По време на пресконференцията тя призова сърбите в северната част на Косово да се върнат в косовските институции.

Докладът за Косово беше приет с 452 гласа "за", 87 гласа "против" и 76 гласа "въздържал се", съобщава БГНЕС