В крайна сметка (не без помощта на турската опозиция), Ердоган излезе победител в скандала с посланиците на 10 западни страни.

Миналия уикенд посланиците на 10 държави – САЩ, Германия, Дания, Финландия, Франция, Холандия, Швеция, Канада, Норвегия и Нова Зеландия – излязоха със съвместно изявление, в което искат Турция да изпълни решението на Европейския съд по човешките права, освобождавайки затворения турски опозиционер Осман Кавала.

Президентът Реджеп Тайип Ердоган реагира остро. Той каза, че е инструктирал външното министерство да обяви пратениците за персони нон грата на основание, че се намесват в независимата съдебна система и вътрешните работи на Турция.

Кризата внезапно попадна в центъра на световното обществено внимание. Започнаха да се пишат различни сценарии, като имаше дори коментари, че точката „на замръзване” в отношенията между Турция с ЕС е достигната.

На 25 октомври посолствата на въпросните страни, включително посолството на САЩ, публикуваха изявления едно по едно. Посланиците декларираха в Twitter, че „потвърждават спазването на член 41 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения“. С други думи, те заявиха, че няма да се намесват във вътрешните работи на Турция.

В следващите часове Вашингтон заяви, че администрацията на Байдън се стреми да си сътрудничи с Турция по общи приоритети и като съюзник в НАТО ще продължи да използва диалога за разрешаване на всеки конфликт. САЩ също така заявиха, че най-добрият начин да се гледа напред е да си сътрудничим в области от общ интерес. „Вярваме, че имаме много общи интереси с Турция“, заявиха от Белия дом.

От известно време има някои международни кръгове, които се опитват да дадат горчив урок на Турция и Ердоган. Метафорично казано в скандала с посланиците те си отбелязаха автогол. Това, което се случи послужи на Ердоган във вътрешната му политика. Мнозинството от турците, включително дори проопозиционните медии сметнаха, че Ердоган спечели в тази политическа игра.

Не знам дали въпросните държави са си взели поука от това, но за тези, които искат да разберат, последствията от кризата са очевидни.

Първо, участието на страни извън ЕС като САЩ, Канада и Нова Зеландия в спора между Турция и ЕСПЧ разкри, че въпросът не е юридически. Това развитие даде възможност да се мобилизира нова обществена подкрепа за Ердоган.

Второ, преди изборите през 2023 г. Ердоган отново се превърна в символ на националната чест и защитник на суверенитета на страната, докато опозицията затвърди своя „колаборативен“ имидж (на сляпо подкрепяща ходовете на Запада) в очите на избирателите, пише Мелих Алтиньок в „Дейли Сабах”, цитиран от БГНЕС.