Избирателите в Европейския съюз ще избират от утре депутати в парламента на блока. Тази голяма демократична проява обаче вероятно ще бъде помрачена от дезинформация в интернет. 

Експерти предупреждават, че изкуственият интелект може да подсили разпространението на фалшиви новини, които могат да нарушат изборите в ЕС и в много други държави тази година. Но залогът е особено голям в Европа, която се сблъсква с усилията на руската пропаганда, докато войната на Москва с Украйна се проточва.

Ето един по-подробен поглед:

Около 360 милиона души в 27 държави - от Португалия до Финландия, от Ирландия до Кипър - ще изберат 720 депутати в Европейския парламент на изборите, които ще се проведат от утре до неделя. В месеците преди вота експертите отбелязаха рязък ръст в количеството и качеството на фалшивите новини и дезинформацията срещу ЕС, разпространявани в страните членки.

Голямото опасение е, че заблуждаването на гласоподавателите ще бъде по-лесно от всякога, за което допринасят новите инструменти на изкуствения интелект, които улесняват създаването на подвеждащо или невярно съдържание. Част от злонамерената дейност е вътрешна, а друга - международна. Най-често за това се обвинява Русия, а понякога и Китай, въпреки че е трудно да се намерят убедителни доказателства, които пряко да уличават извършителя подобни атаки.

„Спонсорираните от руската държава кампании за заливане на информационното пространство на ЕС с измамно съдържание са заплаха за начина, по който сме свикнали да провеждаме демократичните си дебати, особено по време на избори“, предупреди в понеделник върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел.

Той каза, че Русия се възползва от все по-широкото проникване в социалните мрежи „и евтините операции, подпомагани от изкуствен интелект“ в усилията си за „манипулиране на информацията“. Ботовете се използват за провеждане на клеветнически кампании срещу европейски политически лидери, които са критични към руския президент Владимир Путин, добави той.

Има много примери за дезинформация, свързана с изборите.

Два дни преди националните избори в Испания през юли миналата година беше регистриран фалшив уебсайт, копие на този, управляван от властите в столицата Мадрид. В него беше публикувана статия, която лъжливо предупреждаваше за възможно нападение срещу избирателни секции от страна на разпуснатата баска сепаратистка групировка ЕТА.

В Полша два дни преди парламентарните избори през октомври полицията нахлу в избирателна секция в отговор на фалшива бомбена заплаха. Профили в социалните мрежи, свързани с наричаната от властите „инфосфера“ на руската намеса, твърдяха, че е избухнало устройство.

Броени дни преди парламентарните избори в Словакия през ноември генерирани от изкуствен интелект аудиозаписи представяха кандидат, който обсъжда планове за фалшифициране на изборите, което накара организациите, проверяващи достоверността на факти, да се помъчат да ги опровергаят като фалшиви, докато те се разпространяваха в социалните мрежи.

Миналата седмица националната новинарска агенция на Полша публикува фалшив репортаж, в който се казваше, че министър-председателят Доналд Туск мобилизира 200 000 мъже от 1 юли, Това бе очевидна хакерска атака, за която властите обвиниха Русия. Полската информационна агенция премахна доклада минути по-късно и направи изявление, в което се казва, че не тя е източникът (на тази информация).

Това е „наистина обезпокоително и малко по-различно от други усилия за създаване на дезинформация от алтернативни източници“, каза Александър Алафилип, изпълнителен директор на „И Ю Дизинфо Лаб“ (EU DisinfoLab), организация с нестопанска цел, която изследва дезинформацията. „Това повдига по-специално въпроса за киберсигурността на производството на новини, което трябва да се разглежда като критична инфраструктура.“

Експерти и органи заявиха, че руската дезинформация има за цел да наруши демокрацията, като възпре избирателите в целия ЕС да отидат до урните.

„Нашата демокрация не може да бъде приемана за даденост, а Кремъл ще продължи да използва дезинформация, злонамерена намеса, корупция и всякакви други мръсни трикове от авторитарния наръчник, за да раздели Европа“, предупреди заместник-председателят на Европейската комисия Вера Йоурова през април.

Междувременно Туск нарече (действията на) Русия „стратегия за дестабилизация в навечерието на европейските избори“.

В по-широк план целта на „кампаниите за дезинформация често не е да се нарушат изборите“, каза Софи Мърфи Бърн, старши мениджър по правителствените въпроси в компанията за изкуствен интелект „Лоджикали“. „Обикновено това е постоянна дейност, която има за цел да привлече конспиративни нагласи и да подкопае общественото доверие“, каза тя на онлайн брифинг миналата седмица.

Според експерти и анализатори от ЕС разказите се създават и за да подклаждат общественото недоволство от политическите елити в Европа, да се опитват да разделят общностите по въпроси като семейните ценности, пола или сексуалността, да сеят съмнения относно изменението на климата и да намаляват подкрепата на Запада за Украйна.

Преди пет години, когато се проведоха последните избори за Европейски съюз, повечето дезинформация в интернет се създаваше с много труд от „ферми за тролове“, в които работеха хора на смени, които пишеха манипулативни публикации на понякога тромав английски или преправяха стари видеоматериали. Фалшификатите бяха по-лесни за откриване.

Сега експертите алармират за възхода на генеративния изкуствен интелект, който според тях заплашва да увеличи разпространението на предизборна дезинформация в световен мащаб. Злонамерените участници могат да използват същата технология, която е в основата на лесни за използване платформи като „Чат Джи Пи Ти“ (ChatGPT) на „Опън Ей Ай“ (OpenAI), за да създават автентично изглеждащи дийпфейк изображения, видеоклипове и аудио. Всеки, който разполага със смартфон и хитър ум, може да създаде фалшиво, но убедително съдържание, целящо да заблуди избирателите.

„Това, което се променя сега, е мащабът, който можете да постигнете като участник в пропагандата“, казва Салваторе Романо, ръководител на изследванията в „Ей Ай Форенсикс“ (AI Forensics), изследователска група с нестопанска цел. По думите му сега могат да се използват генеративни системи за изкуствен интелект, които автоматично да изпомпват реалистични изображения и видеоклипове и да ги разпространяват сред потребителите на социалните мрежи.

Наскоро „Ей Ай Фореникс“ разкри мрежа от проруски страници, които според нея са се възползвали от неуспеха на „Мета“ да модерира политическата реклама в Европейския съюз.

Изфабрикуваното съдържание вече е „неразличимо“ от истинското и отнема много повече време на експертите по наблюдение на дезинформацията, за да го разобличат, каза Романо.

ЕС използва нов закон - Закона за цифровите услуги (ЗЦУ), за да се бори с  дезинформацията. Мащабният закон изисква от платформите да ограничат риска от разпространение на дезинформация и може да се използва за привличането им към отговорност под заплахата от високи глоби.

Блокът използва закона, за да изиска информация от „Майкрософт“ за рисковете, които създава нейният чатбот с изкуствен интелект „Бинг Копайлът“, включително опасения за „автоматизирано манипулиране на услуги, което може да заблуди избирателите“.

ЗЦУ е използван и за разследване на собственика на „Фейсбук“ и „Инстаграм“ -  „Мета Платформс“ за това, че не прави достатъчно, за да защити потребителите от кампании за дезинформация.

ЕС прие широкообхватен закон за изкуствения интелект, който включва изискване за етикетиране на дълбоките фалшификати, но той няма да бъде приет навреме за гласуването и ще влезе в сила през следващите две години.

Повечето технологични компании изтъкнаха мерките, които предприемат, за да защитят „честността на изборите“ в Европейския съюз.

„Мета Платформс“ - собственик на „Фейсбук“, „Инстаграм“ и „УотсАп“ - съобщи, че ще създаде център за изборни операции, който да идентифицира потенциални онлайн заплахи. Освен това разполага с хиляди рецензенти, работещи на 24-те официални езика на ЕС, и затяга политиките за съдържание, генерирано от изкуствен интелект, включително етикетиране и „понижаване на рейтинга“ на съдържание, генерирано от изкуствен интелект, което нарушава нейните стандарти.

Ник Клег, президент по глобалните въпроси на „Мета“, каза, че няма признаци, че инструментите за генериране на ИИ се използват системно за нарушаване на изборите.

„ТикТок“ съобщи, че ще създаде центрове за проверка на фактите в приложението на платформата за споделяне на видео. Собственикът на „ЮТюб“ – „Гугъл“ каза, че работи с групи за проверка на факти и ще използва изкуствен интелект, за да се „бори със злоупотребите в голям мащаб“.

Илон Мъск тръгна по обратния път със своята социална платформа „Екс“, известна преди това като „Туитър“. „О, вие имате предвид екипа за „честност на изборите“, който подкопаваше честността на изборите? Да, те вече ги няма", каза той в публикация през септември.

(БТА)