Сред многото въпроси, свързани с бунта на лидера на „Вагнер“ Евгений Пригожин, е защо огромният руски апарат за сигурност е бил толкова зле подготвен за него. Федералната служба за сигурност (ФСС), основната служба за вътрешна сигурност на Кремъл, отдавна поставя силен акцент върху "превенцията" и предприемането на агресивни стъпки за предотвратяване на всякакви заплахи за държавата, преди те да са възникнали. Агенцията за сигурност дори е разполагала с информатори в рамките на организацията „Вагнер“. И все пак изглежда, че тя не е предприела никакви действия, за да спре бунта, преди да е започнал, или да предупреди Кремъл за плановете на Пригожин.

След това, когато силите на „Вагнер“ предприеха своя ход, както ФСС, така и Националната гвардия на Русия - основният орган, натоварен с поддържането на вътрешната сигурност и потушаването на вълненията в Русия, се провалиха като сили за бързо реагиране. Националната гвардия положи всички усилия, за да избегне пряка конфронтация с „Вагнер“; от своя страна ФСС - която също разполага с няколко елитни групи от специалните сили - изглежда не предприе никакви действия. Вместо това най-мощната агенция за сигурност в страната публикува прессъобщение, в което призова редиците на „Вагнер“ да не се включват във въстанието и сами да арестуват Пригожин.

Не по-малко изненадваща е реакцията на руското военно разузнаване ГРУ на действията на „Вагнер“. Помислете за момента, в който силите на Вагнер навлязоха в Ростов на Дон, главния команден център на Русия за войната в Украйна. Докато Пригожин седеше заедно с Юнус-Бек Евкуров, заместник-министър на отбраната, и Владимир Алексеев, първи заместник-началник на ГРУ, Алексеев сякаш се съгласи с Пригожин, че има проблем с военното ръководство на Русия. Когато Пригожин каза, че иска да получи министъра на отбраната Сергей Шойгу и генерал Валерий Герасимов, ръководител на руските сили в Украйна, очевидно за да ги накара да отговарят за грешките си, Алексеев се засмя и отговори: „Можеш да ги получиш!“ Малко след като тези коментари бяха излъчени, член на руските специални сили каза: „Алексеев е прав“.

След кризата с Пригожин руският президент Владимир Путин е изправен пред дилема. Стана ясно, че по-голямата заплаха за неговия режим може би не е самият бунт на Пригожин, а реакцията на военните и службите за сигурност на този бунт. Сега той трябва да намери начин да се справи с този провал на разузнаването и службите за сигурност, без да създава нова несигурност относно властта си. И за разлика от предишни кризи, той може би вече няма да може да разчита на службите за сигурност, които отдавна използва за осигуряване на политическа стабилност.

Къде се крият симпатиите

Заплахата, която представляваше бунтът на Пригожин, имаше малко общо с относителната сила на силите на Вагнер. Когато през май силите на Вагнер обявиха победа в Бахмут, Пригожин я изтъква като голям триумф и това разду амбициите му до опасна степен. В действителност обаче Бахмут не беше нещо повече от локален успех и стойността му беше под въпрос. През седмиците след началото на украинската контраофанзива тази победа се превърна в далечен спомен. Вагнер нямаше съществена роля за възпиране на контранастъплението, а наемниците на Пригожин - въпреки многократно рекламираните им възможности - изглеждат далеч по-малко значими за войната, отколкото бяха през пролетта.

Всъщност въстанието идва точно в момент, когато влиянието на Вагнер отслабва, а руското военно командване придобива нова увереност. След като украинската контраофанзива започва бавно, нараства усещането, че украинските танкове и други модерни оръжия, доставени от Запада, са по-уязвими от очакваното, а руските офицери съобщават, че моралът на армията нараства. Бойците на „Вагнер“ вече не изглеждат единствените способни сили на руската страна.

Тези промени във възприятията не бива да ни изненадват. Откакто Русия започна пълномащабната си инвазия в Украйна през февруари 2022 г., руската армия съществува в състояние на непрекъснати и внезапни промени в настроенията. Ентусиазмът в началото на войната например почти веднага беше последван от дълбоко смущение от крайния провал на първоначалната кампания. След това, през лятото на 2022 г., армията отново придобива по- голяма увереност на изток, само за да бъде посрещната с шока от първата голяма украинска контраофанзива и загубата на Херсон. Още по-късно увереността се поднови, когато армията се прегрупира на фона на очакванията за голяма руска офанзива през зимата - само за да срещне още по-голямо разочарование от липсата на напредък. Последва бавната победа при Бахмут, а след това отново дълбока тревога, докато Русия очакваше голямото украинско контранастъпление.

Още преди бунта на Пригожин променливата съдба на Русия в Украйна доведе до нарастващ мистицизъм сред редиците на армията. Батальоните са кръстени на светци; войниците все по- често споделят икони и молитви в Telegram; а провоенно настроените свещеници печелят все повече популярни последователи. Нестабилността обаче също така подкопа доверието във военното ръководство. Всъщност това е стар проблем за руската армия, която се сблъсква с ужасен морал в края на Кримската война през 1856 г., по време на Руско-японската война през 1904-1905 г., по време на Първата световна война, след нахлуването на Хитлер в Съветския съюз през 1941 г., а напоследък и по време на войните в Афганистан и Чечения.

Значението на бунта на Пригожин се състои в това, че отваря вратата за критика на руското военно ръководство. И както Пригожин го направи в качеството си на ръководител на Вагнер, така Алексеев, в качеството си на заместник-ръководител на военното разузнаване, показа, че тази критика може да дойде отвътре. Всъщност коментарите на Алексеев имат повече от малка тежест - и те показват колко сложна е ситуацията във „Вагнер“. Алексеев е един от най-влиятелните генерали във военното разузнаване. Но той е и един от основателите на „Вагнер“, има дългогодишен опит в ръководенето на руските специални сили и е уважаван от тях.

Коментарите на Алексеев бяха сигнал за онези военни, които споделят възгледите на Пригожин, че може да има място за сериозен разговор за военното ръководство. Въпреки че не бяха готови да подкрепят „Вагнер“ в действие, тази фракция в армията видя възможност да започне да говори за това какво не е наред във войната. Накратко, Алексеев беше нарушил официалното мълчание около военното ръководство на Русия и беше направил невъзможното възможно.

Именно в този контекст Путин се обърна към обществеността, когато бунтът приключи. Той изглеждаше загрижен не толкова за Пригожин, колкото за самата армия. Силно формулираната му реч имаше за цел да изпрати ясно послание към въоръжените сили: на практика Путин каза: ще нарека Пригожин предател, така че вие като армия да нямате друг избор, освен да се дистанцирате от него и от неговото послание. По този начин Путин не се преметна - той искаше да отреже „Вагнер“ от военните и службите за сигурност и засега изглежда, че го е направил.

Но в дългосрочен план Путин позволи да се появи ново предизвикателство за неговата заветна политическа стабилност. Той успешно сложи край на бунта, но подобни критики към генералите по върховете ще останат и вероятно ще нарастват. Фактът, че 13 руски военни пилоти бяха свалени от силите на „Вагнер“ и че Шойгу и Герасимов изцяло отсъстваха по време на кризата, само даде повече гориво за недоволството в пехотата. А какво ще се случи, когато Русия претърпи нови неуспехи във войната и настроението в армията отново се обърне в негативна посока?

Състояние на несигурност

Военният морал е само едно от нещата, за които Путин трябва да се тревожи. Управлението му на службите за сигурност след кризата може да изложи на още по-голям риск задържането му на власт. Засега той просто стои настрана. Въпреки че в Москва се говори за репресии след бунта, тези слухове засягат само военните; Путин е оставил ФСС и Националната гвардия незасегнати. Вместо да атакува ръководителите на ФСС и Националната гвардия за това, че са го подвели в кризата, той изглежда е решил или да не прави нищо, или да даде на тези агенции разширени правомощия. Всъщност Националната гвардия се надява да укрепи позициите си, като получи разрешение да разполага с танкове на своя служба.

Тази липса на последствия за службите за сигурност е особено стряскаща с оглед на работата на ФСС по време на кризата. Когато Пригожин завзе щаба на Южния военен окръг – където разговаря с Евкуров и Алексеев - това изглеждаше почти като вземане на заложници на няколко от висшите военни командири на Русия. Въпреки това според източници от ФСС в отговор на пристигането на силите на „Вагнер“ агентите на ФСС в Ростов на Дон просто са се барикадирали в местния си щаб. По време на кризата отсъстват и няколко от висшите служители по сигурността на Путин, включително ръководителят на Съвета за сигурност Николай Патрушев и началникът на ФСС Александър Бортников. Докато колона от наемници на „Вагнер“ маршируваше към Москва, сваляйки хеликоптери и стреляйки по домовете на цивилни по пътя, тези смели генерали не се появиха - нито на мястото на събитието, нито изобщо пред обществеността.

Изглежда шокиращо, но това не е първият случай, в който руските служби за сигурност са парализирани в момент на национална криза. Да вземем за пример опита за преврат от 1991 г., при който група комунистически висши служители, ръководени от лидер на КГБ, поставят президента Михаил Горбачов под домашен арест в лятната му вила в Крим. Въпреки че планът им за завземане на властта се провали и десетки хиляди хора излязоха на улицата, за да защитят свободата си, служителите на КГБ предпочетоха да не участват в събитията и си останаха у дома. Офицерите, които се намирали в централата на КГБ на Лубянка тази нощ, се барикадирали в сградата и наблюдавали събитията от прозорците си.

През 2004 г., когато терористи взеха за заложници повече от 1000 деца и учители в училището в Беслан, Северна Осетия, руските генерали реагираха със страх и безпомощност. По това време Патрушев, който тогава е директор на ФСС, придружава тогавашния министър на вътрешните работи Рашид Нургалиев до летището в града, съветва се тайно и след това бърза да се върне в Москва. Официалните лица толкова се изплашили, че оставили ситуацията да бъде разрешена от местния клон на ФСС, който по всички стандарти не бил в състояние да се справи с терористична криза от такъв мащаб. В крайна сметка бяха убити повече от 300 души, включително много деца. Путин така и не наказа тези служители, а всички тези години по-късно Патрушев и Нургалиев са в Съвета за сигурност на Русия.

За пръв път по време на повече от 20-годишната си власт миналото на Путин в КГБ може да не му послужи добре. Като офицер от КГБ, който също не е направил нищо, за да защити политическия режим, който се е заклел да защитава, той изглежда готов да остави без последствия оправданията на днешните генерали от ФСС. Разбира се, в бъдеще все още може да се стигне до чистки, но в предишни кризи, когато Путин решаваше да направи промяна, тя обикновено ставаше бързо: например през 2004 г., когато чеченските бойци за кратко време завзеха контрола над Ингушетия, във ФСС почти за една нощ паднаха глави.

Засега изглежда ненаказан е не само Пригожин, но и службите за сигурност, които уж защитават Путин от подобна заплаха. За всеки автократ това е странен начин да възстанови контрола си. В краткосрочен план Путин може би го смята за най-добрия начин да омаловажи кризата и да продължи напред. Но неговите служби за сигурност няма да могат да го спасят от новата реалност, която се оформи и в която самата армия е отворена за критики и дори за предизвикателства към нейното управление. Ако тези предизвикателства продължат, те може да не се ограничат само до военните. Те могат да обхванат и властта на самия Путин. /БГНЕС

----------

Андрей Солдатов - чуждестранен старши сътрудник в Центъра за анализ на европейската политика и съосновател и редактор на Agentura.ru, наблюдател на дейностите на руските тайни служби.

Ирина Бороган - старши сътрудник в Центъра за анализ на европейската политика и съосновател и заместник-редактор на Agentura.ru.

Техният анализ е публикуван във „Форин Афеърс“.